Можем само да си представим колко е трудно да си френски метъл музикант в днешно време. Има няколко варианта – или си световно неизвестен и ужасен и си оставаш такъв, или си гений като Neige от Alcest... или да си мечтаеш да си Gojira. Но за щастие, има и такива, които постигат идеален баланс. Новата изненада от френската сцена се казва The Negation и е банда, която, изненадващо, наистина има нужните качества да си създаде име. Те притежават както капка гениалност, така и чаровната нотка ужасност, която да те накара да си ги пускаш отново. А след дебютния “Paths of Obedience” – не особено впечатляващ, но отново от класа – две години по-късно The Negation издават “Memento Mori” – първата им стъпка към върха.

Чарът на “Memento Mori” е печелившата комбинация от блек и дет метъл вокали, смазващи технични рифове и сола, които чуваме в концентрирани дози в “The True Enemy”. “Sacrifice The Weak” от своя страна показва не по-малко впечатляващо ниво на композициите, в допълнение към злокобните вокални партии на човекът с инициали A.S.A. Следва “Parasite Fail”, в която ясно се усещат повлияните от банди като Behemoth и Watain мелодии, вдъхновени по най-добрия възможен начин. След още по-агресивната “A Prayer for the Ones I Will Have to Kill” и наситената с неочаквани обрати “Faith In God’s Corpse”, вече можем да бъдем сигурни, че The Negation не са просто поредната банда, изровена от тоновете уонабита, а са нещо, което непременно си заслужава да се чуе. На свой ред “End of Cycle” препуска през все по-сатанистките дебри и тягостната, но приятна атмосфера на албума, който за щастие не разочарова и за миг. Последните “Visions of Doom” и “Resistance” довеждат до кулминацията на риф-експлозията в “Memento Mori” и затвърждават положителните впечатления. Няма как да пропуснем и демоничното аутро, от което определено побиват тръпки.

Въпреки, че скромността краси човека и Behemoth продължават да отричат да са създали стил, наречен блекънд дет метъл, се оказва, че той не само е факт, но и вече има свои последователи. Още по-хубавото е, че при The Negation няма и капка копирачество и поза. Французите концентрират цялото си вдъхновение в нещо познато, но изсвирено по начин, който ги прави интригуващи. А “Memento Mori” има реалния потенциал да ги направи фактор не само във френския метъл, но и в съвременната екстремна сцена.