Десет песни, десет видеоклипа, един албум – твърде амбициозно начинание, особено за дет метъл група. Обаче никъде не пише, че е непостижимо, нали... особено за дет метъл група. Човече, та това са Kataklysm! Ако те не могат да направят такова нещо, то кой друг би могъл? А в края на този месец всичките тези мащабни идеи и проекти ще се превърнат в реалност. “Of Ghosts and Gods” ще пусне десетте си епоса на свобода и тогава недостойните и слепите ще паднат, а Kataklysm ще “маршируват през гробищата” и ще се наслаждават на силата, която са създали.

Новият албум на канадците определено е стъпка напред. Разбира се, това не значи, че сме свидетели на нов “Shadows & Dust”, да речем. Но въпреки това, “Of Ghosts and Gods” заслужава шанс. Поредна крачка напред в развитието им, той показва, че Kataklysm не поглеждат назад, а за носталгия не може да става и дума. Някои неща са се запазили, но само за да са основа на бъдещето. “Of Ghosts and Gods” е най-улегналото творение на квартета до момента. Присъщата за тях агресия си е тук, но е далеч по-обрана в сравнение с предшественика “Waiting For The End To Come”. Така музикантите са успели да създадат почти перфектната комбинация от тежест и мелодия. Интересни са все по-често срещаните заигравки с похвати, типични за кор стилове, а още по-интересното е, че се получават страхотно. Така например “The Black Sheep” може да убеди всички противници на брейкдауните, че те всъщност, изсвирени правилно, са жестоки. Самата песен като цяло е един от триумфите в албума – мелодия, агресия, назъбени рифове, отхвърляне на статуквото, какво друго му трябва на човек...

Но не само гореспоменатата композиция е силна – албумът е пълен с такива. Впечатляваща е откриващата “Breaching The Asylum”, която притежава страхотен хармоничен основен риф, който няма как да се пропусне. “Marching Through Graveyards” и “Thy Serpents Tongue” бликат от агресия, но в същото време са изградени на базата на мелодични китарни хармонии, по-характерни за траша или дори за блек метъла. “Vindication” пък връхлита като лавина и наистина е това – огромна и мощна лавина от звуци, а “Soul Destroyer” и “Hate Spirit” са абсолютни мелници, като във втората ставаме свидетели на високи харш вокали, характерни за блека и като цяло рядко срещани в музиката на Kataklysm.

Няма какво да се лъжем, “Of Ghosts and Gods” съвсем не е най-добрият Kataklysm, излизал някога, но със сигурност е по-добро продължение на “Waiting for the End to Come”. Поетата посока предоставя огромно поле за изява в бъдещите издания и дано музикантите са достатъчно мъдри, за да се възползват. Да не забравяме и още нещо – това е най-амбициозният проект на Kataklysm. Десет песни, десет видеоклипа, един албум! Очакваме с нетърпение.