Едно от нещата, които винаги са ме дразнели като читател, е журналист да започне да обяснява колко му е трудно. Не защото това не е трудна и сложна работа, а защото на кого му дреме? А и коя ли пък работа не е?
Но този нов албум на Fear Factory наистина ме затрудни. И сега ще ти обясня защо.
Всичко, което може да се напише, каже или мисли за него, тръгва от една отправна точка, в която мненията на хората могат да се разделят единствено и само на две. И тя е дали фактът, че Fear Factory за пореден път издават албум, който е тотален стилистичен клонинг на “Demanufacture” (1995), предизвиква в теб вълнение или досада.
Да, “Genexus” изобилства от същата музика, която постави Burton C. Bell, Dino Cazares и гравитиращите около тях музиканти в авангарда на метъла през 90-те. Имаме скорострелни китари и барабани, които звучат, все едно са свирени от машини; имаме от типичните за Burton преливания от груби в мелодични вокали и провлачени, епични припеви, плюс скандирания на фрази от сорта на “I am a weapon of human design”; имаме и преминаваща от песен в песен концептуална нишка за това как машините са следващата стъпка в еволюцията...
Също така имаме и поне пет албума преди този, които могат да бъдат описани с предходното изречение. Както и 20 години, откакто това е било вълнуващо за последно. Така че съвсем спокойно можеш да поставиш “Genexus” редом до новия “Джурасик парк” и новия “Терминатор” в списъка с нещата, които ти създават усещането, че сме 1995-а.
Лошо ли е това? Не непременно. Гореспоменатите филми например са по-скоро сполучливи предъвквания на успешни франчайзи. Fear Factory също са създали един от по-добрите преразкази на класиката си – със сигурност по-добър албум от “Transgression” (2005) и “The Industrialist” (2012), но може би не колкото “Mechanize” (2010) примерно.
Но сравненията между албуми реално са безсмислени. В края на краищата пак се връщаме до отправната точка, че това колко спряла в развитието си е тази група или те отегчава, или не. Феновете на AC/DC и Motörhead от десетилетия получават един и същ албум през няколко години и не се оплакват. Защо пък тези на Fear Factory да го правят?
