Bullet for My Valentine. Самото име на групата звучи като синоним на младост за тези от нас, започнали метълкор подвизите си с тази банда. Каквото и да се говори, невъзможно е да отречем, че момчетата са направили доста култови песни – “4 Words“, “Waking the Demon” и “Tears Don’t Fall” са само някои от заглавията, които идват на ум. Привличаха с мелодични и неелементарни рифове, виещи се жици и агресивни ритми, но напоследък все едно не им вървеше. Или пък просто ние пораснахме.

След сякаш генерална промяна в насоката си – визуално и звуково – групата изгуби много от ценното в себе си. Композициите им станаха значително по-елементарни, слязоха на по-ниско ниво и въпреки това успяха да задържат значителна част от фенбазата си. Именно защото са много добър улов в “Metalcore Starter Pack“ – зарибяващите мелодии и тийнейджърски-хейт-заредените текстове сами говорят за себе си тук. Петото им произведение се казва “Venom” и несъмнено ще се хареса на същата аудитория, а на останалите им предстои да направят своите изводи.

След едно абсолютно излишно ембиънт-нойз интро, по-подхождащо на сцена в месарница от хорър филм, отколкото на музикално произведение, “No Way Out” избухва нахъсано и се паркира като добро попадение в записа. Еднообразният ритъм и липсата на контрастните жици (запазена марка на групата) целят по-тежко звучене, но в крайна сметка свалят потенциала на музиката. Още следващият трак започва с подобен ритъм и страда от същите недостатъци. Горе-долу това важи и занапред: нарочно търсеното “тежко звучене” всъщност е камък, вързан за врата на това издание. Повечето песни поне могат да се похвалят със зарибяващи припеви; те обаче се явяват и основни мелодични части от композициите, тъй като албумът разчита на ритъм за достигане на главоломно гонената тежест. В текстово отношение се продължава типичното – бунтове, изневери и агресия. Присъства опит за създаване на модерен метъл химн, който страда от баладични куплети, едноименната “Venom” реално е несбъднат опит за балада на нивото на “Tears Don’t Fall”. Също трябва да отбележим “Broken” – поредната песен, която (неясно дали нарочно или не) заимства рифовете си от “Room 409”. Повечето наченки на пълнеж са секунди в самите тракове, а не цели парчета. Най-трудно е да се повярва, че Colin Richardson, продуцирал първите творби на групата, е отговорен и за “Venom”. Жертви на тази целена тежест (която така и не се достига) са станали много ценни партии, които се губят из трашърски пориви. Остава неясно дали тук се обажда инатът на групата, или е просто недомислица на продуцента, но резултатът е решение, преведено в грешка.

От Bullet отдавна не се очаква каквото и да е развитие. По едно време имаше деградация, но тя спря, когато те конкретизираха своята аудитория – това личи от албуми насам. И тази степен на труд явно е абсолютно достатъчна на тази аудитория, защото фенбазата е факт.

Най-доброто, което мога да кажа за “Venom”, е, че ако бях на 14, щях да го слушам. Всичко тук спада до правилна категоризация: ако тепърва навлизате в метълкора, този албум и тази група са добро място да започнете. Ако сте фен на групата, е твърде вероятно записът да ви е минимум приятен, а ако не сте нито едно от гореизброените, единствените причини да погледнете към него е от любопитство, или за да се сетите за онези култови парчета и да си ги пуснете ей така, за кеф.