Amorphis издълбаха името си в кората на Световното дърво с кръв, пот и музика, способна да спре дъха и на най-свирепите божества от нордическата митология. Поддържащи славата си на учители на финландската сцена и вдъхновители на ежедневно появяващи се групи, шестимата представят новия си опус близо 25 години след легендарния си дебют.

“Under the Red Cloud” събира на едно място голяма част от съставките, които превърнаха бандата в любима на легиони фенове – неподправена агресия, ефирна  мелодика и безподобна атмосфера. При все това, целта на секстета този път не е да надхвърля вдигнатата високо от “Circle” летва, нито да поставя нови рекорди по иновативност – лесно простим факт, имайки предвид хамелеонската същност на Amorphis. Дали повлияни от концертите по случай юбилея на “Tales of the Thousand Lakes”, или просто отправили носталгичен поглед към корените си, финландците черпят вдъхновение от две от най-своенравните си рожби. Част от чара на “Under the Red Cloud” се дължи на някои прилики с “Elegy” и “Am Universum”, а сенките на “Silent Waters” и “Circle”, вградени в хитовата основа на албума, полагат финален щрих към новото платно на скандинавските майстори.

С една идея по-мелодичен, на места ориенталски и дори джазменски, записът разгръща пълния си потенциал още на първо слушане, благодарение на сингъла “Sacrifice” и “Dark Path”. Мачкащите перкусии на Martin Lopez (екс-Opeth) превръщат “Death of a King” в потенциален концертен вратотрошач, а “Enemy at the Gates” удря с не по-малка сила право в сърцето. Флейтистът Chrigel Glanzmann (Eluveitie) придава фолклорна окраска на “Tree of Ages” и прогресарската “The Four Wise Ones”, а вокалите на ангелогласната Aleah Stanbridge (Trees of Eternity) закриват албума в дуета “White Night” с Tony Joutsen.

От своя страна, фронтменът на Amorphis доказва, че скорошната раздяла с прословутите му расти далеч не се е отразила на гласа му. Тъкмо напротив – певецът жонглира между чисти вокали и кански ревове с по-голяма лекота от всякога. Флойдистките клавири на Santeri Kallio допълват безпощадната рифовка на братята по оръжие Tomi Koivusaari и Esa Holopainen, а текстовете на “поета в сянка” – Pekka Kainulainen – разкриват силата на природните стихии, човешкото съзнание и вечния цикъл на сезоните.

Със силата на митични богове, групата очертава кървави хоризонти пред потъналата в страхопочитание публика. В пълен противовес на леко скучния музикален пейзаж на 2015-а година, “Under the Red Cloud” излиза директно от окото на бурята, вписвайки нова победоносна глава в историята на Amorphis.