Тежки времена настанаха за някога благодатната финландска сцена. 2008-ма година завари немалко от култовите имена в по-мелодичния бранш в доста окаяно състояние. Children of Bodom и Norther, запленени от образите си в огледалото и по кориците на големите метъл издания, предпочетоха да почешат пазарното си его и позабравиха откъде тръгнаха и какво им спечели сърцата на публиката. Как се вписват в тази картина вече не толкова младите надежди Kiuas? Трети албум запращат към нас заклетите пейгънисти, а тенденцията е ясна – все по-силни и по-силни записи. Осезаемо, модерните влияния не са подминали “The New Dark Age” без да оставят своя белег – албумът е още по-насечен, по-изчистен и по-ударен от предшественика си. И все пак Kiuas са останали верни на уникалното си, лесно разпознаваемо звучене, с което се открояват ясно на фона на безбрежния в последно време пауър метъл океан. Смесица от екстремни стилове, включващи мелодет, блек и фолк, отмерва стегнато пулса на албума, еволюирала и пораснала в музикално отношение, но със собствена идентичност, а не следваща сляпо някакви криворазбрани норми за задължителна ексцентричност и модернизация. Тези, които обикнаха финландската петица преди три-четири години, ще харесат и “The New Dark Age”, макар и групата да им е подготвила достатъчно изненади.
“The Decaying Doctrine” дава първия залп – опростено, ударно парче, чиято функция е просто да повдигне завесата и да оповести, че Kiuas са отново тук. “Conquerer” връхлита директно с беснеещ ентусиазъм, a гологлавият вихър Mikko Salovaara отново показва завидна класа в боравенето с шестструнника, като забива технични сола в добре познат маниер на бързашка мелодичност. В комбинация със студените клавирни партии, разходката по заледените финландски музикални полета придобива вида, който всеки ценител би могъл да си пожелае. Още заглавието подготвя за това, което следва в “Kiuas War Anthem” – тотален химн, който съвсем спокойно може да ви отнесе главата, ако не си я пазите. Заглавното парче от албума продължава директно и без забавяне амбициите на групата да ни поднасят обновеното си и мачкащо звучене. Няма как да се разминем обаче с класическото Kiuas интро, което, ако не познавахме разнообразието на групата, щеше да ни остави в почуда дали все още слушаме пауър, или сме се пренесли в някое дет зверство. Съвсем изненадващо, в “To Excel and Ascend” ни посрещат ориенталски ритми и усещане. Дори тук обаче групата звучи уверено и целенасочено, а експериментът носи параметрите на типично Kiuas парче – хващащ припев, размазващи рифове и много мелодии. Следват две по-фолк парчета. “Black Rose Withered” е непосредствен наследник на “Across The Snows” и “And The North Star Cried” от култовия дебют. Нито бясното развитие на сцената, нито широката бленда от стилове са попречили на финландците да надградят над собствения си стил, да звучат сериозно и насочено към широката публика и едновременно с това да бъдат себе си. Акустичната “After the Storm” представлява баладичен дует със сестрата на Ilja – нещо неизпробвано досега, но също реализирано достатъчно добре. Първа производна от предходния запис, “Reformation”, представлява “The Summoning” с кристалното си, замръзнало усещане и добре позната ритъм секция. Завършекът е епичното “The Wanderer's Lamentation”, което впечатлява със среднотемпово изящество и същевременно поражда асоциации за решителност и сила.
Като фен на Kiuas още от началните дихания на групата, мога да заявя уверено, че се гордея с финландската петица. “The New Dark Age” ги заварва напълно наясно със собствените си възможности и с желаното си развитие. Групата става все по-хомогенна и целенасочена в звученето си, а албумите им попадат право в десетката. Явно поне тази финландска формация няма намерение да се разлигави, ами продължава победоносно напред и нагоре. Към следващия албум.
