Това ще да е ревюто-завършек за тази метъл година от мен и едва ли може да се желае нещо по-добро! На 30 ноември 2008 австралийците от Aeon of Horus издадоха своя дебютен албум, озаглавен “The Embodiment of Darkness and Light”, с което ме убиха, премазаха, разбиха и прочие. Чрез този техен запис милиони фенове по цял свят следва да открият една превъзходна група, съчетаваща в себе си интелект, артистичност и математически изпипано свирене; и не че тези качества липсват в съвременната метъл сцена, но рядко биват комбинирани с онова чувство “Има още нещо, но не съм сигурен какво е...”. За това нещо единствено мога да кажа, че непременно е свързано с изключителната емоционалност на албума, караща те да го слушаш пак и пак, и пак, и пак...

Отнесените речи настрана, но Aeon of Horus са първата група от много време насам, която свири с толкова прогресарски маниер, вкарва толкова мелодични рифове и същевременно успява истински да ме грабне. Поради до една степен самобитния им стил, едва ли паралели с други банди биха били удачни, но и няма да е честно спрямо артистичността и ентусиазма на момчетата. Достатъчно ще е да кажа, че в музиката на тази банда равни части делят техничното свирене, стабилната бруталност и извисяващата атмосферичност, което прави хомогенността на композициите впечатляваща. Парчета като двете части на “The Embodiment of Darkness and Light”, “Icon” и “As the Earth Shatters” са изключително доказателство за това. В албума съжителстват не само дългите и сложни песни, както вече изброените, но и живописни интерлюдии като “The Pillars” и интрото на “As the Earth Shatters”. Невероятен баланс е постигнат между тежест и атмосфера не само в рамките на отделните композиции, но и в албума като цяло и един преглед на траклиста след първото преслушване може да те убеди във великолепната му цялостност на изпипана музикална творба. И за да не издигам тези австралийци в прекален култ, нека спомена и двата недостатъка, които откривам. Единият е свързан с преходите между отделните пасажи, които биха могли да са поне малко по-плавни, независимо от прогресарския тертип на свирене, а другият е по отношение на лекото еднообразие в мелодичните части, което определено се набива на уши на фона на иначе толкова разнообразната музика. Това обаче със сигурност са недостатъци, достатъчно незначителни, за да отклонят вниманието и обичта ни от банда с такъв потенциал. А той очевидно е подкрепен и от страхотен ентусиазъм и професионализъм, защото Aeon of Horus сами продуцират и издават това свое първо отроче. Не мога да не спомена този факт, взимайки предвид, че е тяхно първо издание, че албумът вади великолепен звук и че издаването и разпространението на музика е свързано с големи разходи и неотменен риск.

Накратко казано, Aeon of Horus са гордост за родината си, бидейки отличници по всички параграфи, особено на фона на младата си възраст. Те имат всички данни да завладеят световните метъл ширини, а дали това ще стане, зависи от нас. Аз им давам безусловната си подкрепа, защото смятам, че заслужават, а вие?