Трудно е да преоткриеш себе си, когато загубиш основен дял от същността си. Да излезеш извън старите рамки и стереотипи и, стига да свириш в група, да издадеш част от най-силния материал в кариерата си. Както знаем, правилата си имат изключения и докато Timo Tolkki се къса да поставя рекорди по брой посредствени (в най-добрия случай) албуми, бившите му колеги се разписват с контрастно качествена музика.
Излезлият по-рано през годината “Stormcrow” на Cain’s Offering служи за трамплин на Jens Johansson и Timo Kotipelto, които записват най-знаковия материал на Stratovarius от двата “Еlements” насам. Напук на модерния и откровено дразнещ на моменти попаджийски дух на “Nemesis”, “Eternal” е агресивен, безкрайно мелодичен и близо до класическия Strato звук. Вместо да се опитват да флиртуват с колкото се може повече нови фенове, финландците се връщат към това, което им гарантира челна позиция в световните класации и до днес.
Заглавието на опуса също не е случайно избрано – старошколското начало се разпознава още в триумфалната нотка на “My Eternal Dream”, в която Jens доказва, че клавишните му еквилибристики са достижими за смъртните, единствено ако те свирят в Dream Theater или Symphony X. Kotipelto поема вокалните линии с нечувани напоследък финес и лекота, превръщайки песни като “Shine in the Dark” и “Rise Above It” в моментални хитове. В триадата “Feeding the Fire”, “In My Line of Work” и ”Man in the Mirror” разпознаваме прогресарския принос на все по-дейно участващия в композиционния процес Matias Kupiainen (бас), отговорен за немалка част от успеха на последните три албума на бандата. И все пак, слабите страни в “Eternal” са налице – незапомнящата се балада “Fire in Your Eyes” е едва бледа сянка на класики като “Forever” и “Years Go By”, а “Lost Saga” можеше да бъде подходящ завършек, ако беше съкратена наполовина.
Дори когато не са безгрешни, Stratovarius дават максималното от себе си и записват един от най-силните албуми в модерния си каталог. “Eternal” е пример за връщане ако не в отлична, то в достатъчно добра форма и елегантен реверанс към дните, в които финландците тепърва пишеха законите на европейския пауър метъл.
