Изминаха повече от 15 години затишие от страна на Guns N’ Roses, но новото произведение на г-н Rose е вече факт. Озаглавена със загадъчното, но и очаквано странно име “Chinese Democracy”, тавата е една 14-тракова сбъдната мечта за истинските фенове на групата. Излизането на албума бе съпътствано от много съмнения в качеството на музиката в него и дори несигурност дали изобщо ще види бял свят. В състава познати са ни единствено Axl Rose – вокали и Dizzy Reed – клавири. Ролята на китаристи е поверена на общо петима музиканти, свирещи в различни парчета из целия албум. Това са Robin Finck, Buckethead, Paul Tobias, Ron "Bumblefoot" Thal и Richard Fortus. Барабаните са дело на Frank Ferrer.
Думата “очакван” е слаба, защото за този предстоящ албум се знае от доста време. Парчетата за него са писани в периода 93-99 година, а оттогава Axl Rose ги мъчи в студио. Цялата история около записването на “Chinese Democracy” е като извадена от преувеличен филм за рок звезди, но явно г-н Rose може да си го позволи. Той е задлъжнял с около 1,5 милиона долара около записите, ангажирал е около 14 студия, в които е работил, а само песента “Madagascar” е записвана отначало около 78 пъти. Това може да е перфекционизъм или прахосническа нафуканост, преценете вие.
Да си призная, влюбих се в “Chinese Democracy” още на първо слушане. Музикално той е гениален и е съчетал изключително добре стария и познат ни звук на Guns с много модерни мотиви, като симфонични пасажи и оркестрации, техно бийтове и дори хип-хоп елементи. Всичко това е представено много внимателно, за да може слушателя да разпознае GNR още от първата секунда. Албумът започва с едноименната композиция - определено доста сериозен ритник за начало... Мощен риф и фалцетният крясък на Axl, наподобяващ писък на ръждясала сирена, ни казват още от първите миути: “ТОВА Е НОВИЯТ GUNS… МАМКА МУ!” Песента се вписва идеално в стила на групата и елиминира очакванията за някаква боза. Второто парче се казва “Shackler’s Revenge” и ни показва едно малко по-различно лице на групата. Доста по-модерни са тук рифовете и солата, които се отклоняват драстично от обикновения рок енд рол. Към тях са добавени доста техно елементи и бийтове, както и вокални ефекти, които ни карат да свържем звученето с това на Pain или Rob Zombie. “Better” също е доста изненадваща, но определено показва, че това са Guns N’ Roses, звучащи невероятно модерно, но не и отрязали ръждясалите си от 15-годишен застой метални корени. Албумът е изпълнен с адски много изненади и обратни завои. В един момент сте сигурни, че слушате старите Guns, сякаш “Appetite For Destruction” e бил издаден преди година, а в следващия момент се сепвате от това, което чувате и по никакъв начин не можете да го свържете с групата. Да вземем например “Street Of Dreams” – парче, което спокойно можеше да се впише в “Use Your Illusion”. Невъзможно e да не познаем гениалните пиано партии на Dizzy Reed и още по-зашеметяващото вокално изпълнение на Axl Rose. “If the World” от друга страна е песен, която сякаш не е писана за Guns, а просто Axl e гост вокал в някоя друга група. Цялата песен върви в един бавен хип-хоп ритъм и е изпълнена с много симфонични оркестрации, а опяващите вокали на Axl вървят като фон на всичко това. Най-силно впечатление ми направи “Madagascar”. Там оркестрациите са направо гениални, а в средата е поставен много силен пасаж с репликата на Cool Hand Luke, която можем да чуем и в Civil War – “What we’ve got here is failure to communicate”, преплетена с известна реч на Martin Luther King.
За true фенове на групата ще е трудно да смелят “Chinese Democracy”, но веднъж обърне ли му се малко по-специално внимание, той те хваща и те обгръща напълно с всяка една секунда на всяко едно от 14-те си парчета. Определено не е албумът на хилядолетието, както всички очакваха или както г-н Rose би искал. За съжаление липсата на Slash и останалите от превърналия се в култ през 90-те състав се усеща болезнено, но същевременно става ясно, че групата може да съществува и в друг вид. Надявам се само да не отнеме още 15 години на Axl Rose да издаде нова творба на Guns N’ Roses.
