Чаках “Ashes Аnd Мadness” с огромно нетърпение след интервюто ми с Yan Leviatan през декември миналата година. Тогава той обяви, че албумът тряба да излезе на пазара в началото на 2008, но уви. Около групата настана затишие и тавата се появи едва преди седмица, със закъснение от близо година. На първо слушане не ме грабна особено, но имаше някои паречета, които задължително си пусках по два пъти.

Yan беше споменал, че “Ashes And Madness” ще се различава от предшественика си с много по-мощен звук и с продукция на много високо ниво. Моето впечатление обаче не е такова. Буквално започна да ме боли глава от бученето на някои места в песните, а и всички китарни парии звучат някак си твърде режещо и мръсно. През целия албум вокалите на Негово Величество Lance King звучат много отдалечено от целия запис – все едно пее в друга стая. Според мен силата на групата е именно този гениален вокалист, а тук вместо той да изпъква, е скрит зад ритъм китарите, което е доста голяма грешка. Иначе композициие звучат много добре - доста по-агесивни и с повече сола. Клавирните партии също са на високо ниво, акустичните моменти се вписват доста добре. Всички китарни сола в албума са дело на Bill Hudson (Cellador, The Supremacy), а гръмотевичните барабани - на Jerry Babcok. Най-силно е впечатлението от последните в “All The King’s Horses”, но фактът, че вокалите отново на места се губят, заглушени от барабаните или от рифовката, малко разваля удоволствието от гениалната песен. За щастие поне на припева можем да чуем Lance King така, като трябва да звучи в целия албум. Друго парче, което ме грабна, е “Into The Other Side”. Започва с много завладявощо рифче, което после можем да чуем и в самия припев на песента. Едноименната композиция също е невероятна, но почти навсякъде вниманието ми тормози звукът на албума. В мой фаворит се превърна “Time And Space Part II: Unlock The Mystery”. Невероятен китарен риф, зашеметяващи барабани и припев, който лесно влиза под кожата благодарение на мощния глас на Lance. Завършекът идва с реплика, изречена от малко момиченце - вероятно някоя от дъщерите на Yan.

За съжаление това е всичко, което мога да кажа за “Ashes And Madness”. Леко съм разочарован и възприемам записа като един нешлифован диамант. Звучи ми някак си незавършен, недомиксиран и недоизчистен - сякаш Avian свирят в зала “Христо Ботев”, а аз ги слушам отвън. Или на албума му трябва много слушане, или трябва да чакаме групата да поправи грешките си в някое следващо издание.