Да си представим за момент, че подлагаме Arch Enemy на най-ужасни изтезания като разтягане на крайниците, размазване на пръстите с чук, заковаване на капачките към стената, смазване на тестисите с менгеме… Разбрахте идеята. Та резултатът от една такава процедура би бил музиката на групата и албума, с които следва да ви запозная в следващите редове.

Примерът с Arch Enemy, макар и доста странен, съвсем не е случаен, а е и вероятно най-подходящият възможен паралел. Използвам го, въпреки немалко сходства с Dissection. Първо, защото Book of Black Earth наистина са един изключително втежнен и натегнат вариант на шведската петорка (нещо като Angela Gossow в цикъл) и това е по-смилаемо и по-близо до истината, отколкото стабилно залегналата в блека музика на Dissection. Второ, защото Book of Black Earth са пълната противоположност на споменатите шведски групи, бидейки никому неизвестни, при това млади американци с втори дългосвирещ албум. Факт е обаче, че тези юнаци са изпълнена с творческа енергия банда, свиреща със страхотен хъс и завиден за кратката си история професионализъм.

Идващи от Сиатъл, Вашингтон, Book of Black Earth започват да свирят като блек метъл състав под името Teen Cthulu, като през 2003 г. сменят посоката и името, но влиянието и изразните средства на първия им период дават уникален и ярък (или още по-мрачен) нюанс на музиката им днес. А тя представлява, в основата си, олдскуул дет с оттенък на мелодичност, с обилни количества ярост и най-вече злоба. Определението блек-дет би паснало в някаква степен, въпреки изключително дълбоките вокали на TJ Cowgill и типично старошколските дет рифове. Продуцирането също дава изключително остра и “подземна” краска на звученето, която отново препраща към блекарските корени на групата. Все пак ще се придържам към идеята за озлобен до крайност олдскуул дет с доста горчив привкус на мелодичност.

Албумът посреща с интрото “2160”, надъхващо със смели щрихи епичност и маршов ритъм – не дотам оригинално, но добре изпълнено и въздействащо. Още първият риф на следващото парче, “Death of the Sun”, обаче, си е класически среднотемпов дет, не мърдащ с нито крачка от най-добрите традиции на стила (освен звука, може би). Тази тенденция се запазва до припева на “Total Control”, където са първите по-открояващи се признаци на типично блек отношение. А като първи пик на мизантропията в албума се издига “Cult of Dagon”… Без грам преувеличение мога да ви заявя, че това е най-изгарящото от злоба и всеотрицание парче, което съм слушал и запомнил през последните години. Все пак, за лек баланс, се появява “Funeral of Peace”, където най-ясно можете да разберете паралела с Arch Enemy. Следват три парчета, отново копаещи в корените на дета, радост за моите уши. Във “From Heaven”, съвсем навреме, получаваме още една доза яростна епичност, но “почерненият” дет метъл не закъснява и идва “The Great Year”. Затварящото парче, носещо звучното име “Christ Pathogen”, слага неподлежащия на съмнения печат “Horoskopus”, явно идващ да ни напомня за най-тъмната и деструктивна част от човешката душа и Вселена. А тя, според Book of Black Earth, е заслужила колкото възхвала заради внушителната си, всепомитаща понякога мощ, толкова и скръбна тържественост за загубеното някога, може би по-добро.

Накратко и ясно – “Horoskopus” е превъзходно изсвирен албум, който вероятно няма да остане неоценен от феновете на старошколския дет метъл, а защо не и от недотам ограничаващите се почитатели на блека. Като към това добавим чудесно структурирания в композиционно и тематично отношение плейлист, новият, втори запис на Book of Black Earth се превръща в едно от задължителните мозъчни изтезания за годината, минали през ръцете ми.