Явно ми стана навик да ревюирам групи, които за мен допреди два дни дори не са съществували. Може би това ще ми даде възможност да дам по-обективна оценка на актуалното им творчество без да се влиая от предишни провали или успехи. Определено последната творба на немците Lanfar ме грабна по един доста по-особен начин и съм сигурен, че ще допадне на всички фенове на агресивния и задълбочен прогресив метъл, както и на феновете на пауър метъла.

Първоначално на Lanfear е залепен етикета пауър метъл група, но с “X To The Power Of Ten” те потвържадават, че свирят невероятно стойностен и прогресивен метъл, изпълнен с много пауър фрагмети и дори размазващи траш елементи, което определено ги разграничава от повечето европейски и особено немски групи в този стил.

Албумът започва с пълна сила с парче, озаглавено “Enter Dystopia”. То ни въвежда със странни звуци и ефекти, както и думите “You’re trapped”. И наистина се оказва така. Песен след песен немците изреждат невероятно тежки рифове, подплатени с много клавири, което по някакъв начин ни хваща в клопка и ни кара да ги сравним с Evergrey. Също така, определено много добра работа е свършена и с вокалите, дело на Nuno Miguel de Barros Fernandes. Както казах, записът е изпълнен с брутални парчета като “My Will Be Done”, “Seeds Of The Plague” и “Brave New Men”, но се срещат и доста скучни песни като “The Question Keeper” и “Decryption”. Последната е близо двуминутен инструментал, който представлява смесица от звуци, каквито всъщност могат да бъдат чути в началото и края на повечето песни, а това малко или много отегчава. Една от композициите, които ми направиха най-силно впечатление, беше “Jugglin' At The Edge”. В нея са преплетени доста хеви елементи и клавири, което лично на мен силно ми напомня творчеството на Vanishing Point. Тук също откриваме много прилични соло и припев, които я превръщат в единствената наистина безупречна песен в албума. Може би това е общият проблем в “X To The Power Of Ten” - парчетата много трудно успяват да приковат вниманието от начало до край. Хубавото е, че това все пак не оставя лошо впечатление за което и да е от тях, защото хубавите рифове, сола и припеви са разхвърляни на доста стратегически места. Други бисери са “Synaptogenesis” и “A Twin Phenomenon”.

Като цяло Lanfear не показват нищо ново, а дълбаят в една отдавна изкопана ниша, но го правят по свой начин, представяйки музиката си доста елегантно и в лесносмилаем вид. “X To The Power Of Ten” не е албумът на десетилетието, нито ще влезне в челната ми десятка за годината, но определено не съжалявам, че се запознах с тази група. Без да го сравнявам с предишни албуми, горещо го предпоръчвам на всеки фен на пауър/прогресив метъла и на групи като Evergrey, Vanishing Point и Destination’s Calling. Определено мисля, че бандата може да постигне още много и ще го очаквам, съдейки по верния път, който следват. Непременно го чуйте - очакват ви 52 минути, пълни със стойностна музика и 11 парчета, сред които всеки би намерил нещо за себе си.