Не, не се чудете, ако не сте запознати с името. Причината да започна ревю на почти напълно непозната банда не се корени само в неодобрението ми към тенденциозното отношение да се подценяват новите и нечувани до момента проекти, но и в това, че не бива красотата и майсторството във вече втори пореден албум на група с подобен потенциал да се превърне в прах, бил той и звезден. За тези, които имат абстрактния навик да съдят за качеството на даден албум по обложката - тук далеч не става въпрос за поредния космически базиран техничарски прогресив, а конкретно за хеви-пауър метъл проект на двама никому неизвестни норвежци. Противно на наложеното мнение за пауър групите, този път тематиката ни отвежда на едно звездно астро-пътешествие из висините, вместо да ни потопи в един от многото нашумели фентъзи разкази.

Преди да премина нататък, набързо се връщам към идеята на гореспоменатите двама виновници. Тематично, името на проекта на Chister Andresen и Arild Aardalen произхожда от думата “kelde”, превеждаща се като “източник” от родния им норвежки език. Източник на какво, обаче? Енергия, виталност, вдъхновение, но дори това е твърде малко, когато става дума за музиката на Keldian. Още с дебютния си албум “Heaven’s Gate” двамата успяха да постигнат и надминат задачата, която си поставиха, а именно - да внесат свежa нотка в любимата си атмосфера на музиката от 80-те години. Само че “Heaven’s Gate” разчупи оковите на закостенялата олдскуул представа за този тип музика и прерасна в нещо по-различно, предлагащо хитови пауър парчета на научнофантастична тематика и създадено с цел да задоволи музикалните капризи на слушателите. Това бе и отправната точка на двамата скандинавци, а сега вече е налице и резултатът от успешния им опит, озаглавен “Journey Of Souls”.

Албумът притежава по-тежко звучене от това на предшественика си и може да се похвали с двойно повече гостуващи музиканти - участието на четирима допълнителни певци позволява по-обширно разпределение на вокалните линии и открояващи се хорови изпълнения. Не може да не се спомене барабаниста Jorn Holen (Windir, Vreid), който бе зад касите още в “Heaven’s Gate”. Чуват се и други нестандартни инструменти, като мандолината и двете цигулки, играещи важна роля в музикалната постройка, с което “скелетът” на тавата е изграден напълно и подтиква слушателя да започне едночасовото си космическо приключение. От началото до самия му край, колоните не спират да бълват грабващи мелодии, силни, кристално чисти вокали под ръководството на титуляра Chister Andresen и множество сложни китарни заигравки и сола. Keldian редят пророчества за бъдещето на човечеството и фантастични приказки за далечни светове под съпровода на допълнителни електронни елементи, контрастни инструментали с вплетени технични мелодии и клавирни изяви от страна на Arild Aardalen. Включени са хорови пасажи, напомнящи на мистичната вселена на банди като Gregorian и Era в пауър хитовете “Lords Of Polaris” и “Vinland”; не е забравено и женското участие, най-вече в перлата “The Devil In Me”; чуваме също звуци от престрелки в маршовата ритмика на деветминутната “Memento Mori”, докато статичният звук от предавателя в началото на “The Ghost Of Icarus” създава чувство на dеjа vu с бомбастичната “Sundancer” от първия албум на бандата.

В случая “космическо” е абсолютно точно определение за делото на Keldian и неслучайно обръщам внимание на заинтересованите да чуят също дебюта на норвежците. Едно е сигурно - на места музиката и самият замисъл на двамата мултиинструменталисти наистина звучат така, сякаш не принадлежат на нашия свят. И нищо чудно - малцина могат да изградят своя собствена концепция за пространството и времето в рамките на един албум, а тези, които съумяват да го направят още с първите си две творби вече съвсем се броят на пръсти.