Ревюта
Група: Firewind
Албум: The Premonition
Автор: Dragontear
Септември, 2008

 

Изминаха пет месеца от концерта на Firewind и Kamelot в София. Скоро се появи и новина, че гръцките метъли ще се завърнат в България за втори път през тази година. И нищо чудно - предишния път те буквално изметоха тълпата и със сигурност спечелиха много нови фенове. Българскaтa публика ще стане свидетел на част от тяхното турне по случай последната им студийна творба, озаглавена “The Premonition”.

Албумът е пети в дискографията на групата и се нарежда съвсем достойно до предшественика си “Allegiance” от 2006-та. Това може би се дължи и на факта, че съставът на групата за пръв път остава непроменен в две поредни издания. Може би е малко късно да се пише ревю за албум, излязъл през месец март, но според мен за тази творба бе нужно именно това. Да отлежи, да се види на живо, да се оцени и с нетърпение да се чака да се види и чуе отново на живо.

“Into the Fire” е парчето, избрано за “отварачка” на записа. Обикновено съм свикнал албумите да започват с гръм и трясък или с епично едноминутно интро и след това огън и жупел. Но тук самата песен стартира с доста странно акустично пасажче, което или аз нещо не разбирам, или на места звучи фалшиво (може би нарочно). След него автоматично нещата се връщат “back to normal” и парчето потегля с пълна сила - доста тежки и бързи трашърски рифове, последвани от барабанните изстрели на Mark Cross. Като цяло композицията е много добра и на живо наистина мели кости. Лично на мен ми харесва и от гледна точка на това, че напомня много на по-старите неща на групата. Не е тайна, че те направиха музиката си по-достъпна в по-новите албуми. А тук “Into the Fire” звучи като парче от “Between Heaven And Hell” или “Burning Earth”. Втората песен е кръстена “Head Up High” и носи доста позитивно настроение със своя доста натрапчив текст и мелодия. И до ден днешен постоянно си я подсвирвам с уста, когато работният ми ден започва да се превръща в Ад! “Mercenary Man” е първото парче от албума, към което Firewind заснеха клип. За разлика от “Into The Fire”, то е дълеч по-меко и “комерсиално”. Лично на мен ми хареса като музика и изпълнение, но от самата тематика на текста ми се повдига вече. Явно стана навик на групите да пишат песни, възхваляващи или порицаващи делото на войниците в Ирак. Тази идея се изтърка още от телевизията, да не говорим за изкуството. Почти неусетно минават близо десет минути, изпълнени с качесвена музика – това са “Angels Forgive Me” и “Remembered”. Не може да не се отбележи брилянтната работа на Apollo Papathanasio с вокалите в тези две парчета. Ако и дотук не сте се трогнали, тогава баладата “My Loneliness” със сигурност ще ви впечатли. Тази песен е поставена на идеална позиция в албума, за да може да даде “почивка” на слушателите и да ги подготви за втората вълна от парчета в “The Premonition”. “Circle Of Life” e е типична песен за новото амплоа на групата. Подобно на “Falling to Pieces” от “Allegiance”, то е бавно – провлачено и доста по-тежко на фона на останалите. Определено едно от най-добрите попадения в албума. “The Silent Code” пък се превърна в мой фаворит. В нея много добре са съчетани двете лица на Firewind - от старите им и от по-новите творби. Може би е излишно да споменавам отново невероятните вокали на Apollo и чудесния текст... Просто жестока песен, мога само да се надявам да я чуя на живо. Веднага след това се срещаме с една малка изненада, а именно кавър на “Maniac” – песен на Michael Sembello от саундтрака на филма “Flashdance”. Момчетата са се справили с този кавър, но лично според мен изборът на песента не е правилен. Албумът приключва с баладичната и мрачна “Life Forеclosed”. Наистина не би могло да има по-идеална песен от тази за финал.

Това далеч не е всичко, което може да се каже за този наистина гениален албум. Всеки човек може да го възприеме по различен начин, но съм сигурен, че всички ще можем да го оценим, когато видим Firewind на сцената на 12-ти декември. Много хора сигурно ще си кажат “Защо пък пак тези... защо не дойде някоя група, която не сме виждали?” Когато попитах Bob Katsionis след първият им концерт защо е тук, той ми отговори: “Защото съм готин”... Е, това е: Firewind ще са тук, защото са готини.

« Обратно
Коментари   Коментирай!