Всеки знае за Vader, много хора знаят за Decapitated или Sceptic, но почти никой не знае за Esqarial, което е доста жалко, защото тази група се оказва една от немалкото твърде читави полски дет метъл формации. С повече от десетгодишна история, тези пичове са си вече напълно зряла банда, на която, смятам, трябва да се обърне внимание поради две причини – стабилно количество идеи и много кадърно свирене. Как тези два фактора се преплитат със слабите страни на групата и, съответно, добър ли е настоящият им албум, “Burned Ground Strategy”, ще разсъждавам в следующите редове.
Esqarial пресъздават една изключително приятна за слушане, ненатоварващата форма на дет метъла, която има своите корени в духа на старата школа и звук, типичен за тази част на Европа. Долавя се малко влияние от Vader и доста от късните Carcass, което, добавено към многото прогресив елементи и техничност, образува изключително характерния стил на тази група. Композициите на песните са стегнати, чудесно написани и лишени от каквато и да е показност, била тя по посока на артистичност, техничност, тежест или прочие. Esqarial нямат нужда от такава, защото от всяко парче в “Burned Ground Strategy” струи иновация и слушателят не остава да скучае нито за миг, и пак не е подложен на самоцелни стремежи към оригиналност. Явно обаче многото идеи на поляците понякога им изиграват лоша шега, защото, ако трябва все пак да спомена някакъв минус на албума, на места се забелязва много лека липса на хомогенност в рамките на някои песни. Основна роля за това впечатление играят чистите вокали, които, макар и вкарани горе-долу на място, звучат някак неубедително.
Въпреки това, много опит и професионализъм лъха от парчетата в “Burned Ground Strategy”. Ако не обърнем внимание на клишираното интро, съдържащо звуци от война и викове, още втората песен, “Mors Tua Vita Mea”, директно ни запраща в урагана Esqarial. Следват “Experimental Fear” и “Devastated Harmony”, които са сериозна препратка към олдскуул звученето на Централна и Северна Европа. На пето място е една от най-ярките песни в албума, “Children’s Crusade”, правеща впечатление с оригиналния си и преди всичко надъхващо-мелодичен подход – от интрото, през припевите и до солото на песента. След кратката интерлюдия “They’re Coming…” идва едноименното парче на албума, което малко незаслужено носи името си, взимайки предвид, че съвсем не е най-силното. “Operation Totentanz” е поредният урок по иновативно свирене и мелодия, а следващите две парчета, “Question of Honour” и “The Colour of Your God” са отново порция старошколски, среднотемпов дет. За затапка е “Cyanide Candies”, която в голяма степен представя есенцията от целия албум, въпреки малко по-мрачното си звучене. Инак тавата е с чудесната продължителност от 41 минути, което, заедно с прекрасните изпълнения, става истинска дрога.
За членовете на групата си струва да спомена преди всичко двама човека, а именно вокалиста Marek Pajak, който звучи доста като Mauricio от Kataklysm, и барабаниста Bandaо, отговорен за изключително интересните и впечатляващи от технична гледна точка партии на ударните в песните. Има членове на бандата от Elysium, както и от малко известните хеви метъли Panzer X, откъдето идва познанството на Esqarial с Vader.
В кратце - не се съмнявам, че за всички почитатели на тежката и мелодична музика Esqarial ще бъдат удоволствие. Оригиналната им и внушителна музика е необходимо изживяване за всеки фен. Нищожните им минуси са преди всичко въпрос на субективна гледна точка, така че да дадем едно рамо на Esqarial, както и на собственото си естетическо обогатяване, и да пуснем “Burned Ground Strategy” с надеждата, че тази банда няма вечно да бъде толкова безжалостно игнорирана.
