Когато става дума за поредния албум на Falconer, почитателите на пауър метъла притихват в очакване не без конкретен повод, не и след гръмкия пробив на шведските момчета и постепенното им излизане от сянката на вече наложилите се в този стил банди. Те са и една от тези групи, които или харесваш, или зачеркваш от списъка си напълно, затова пък музиката им винаги е предлагала характерната точна смесица между неподправен пауър метъл и фолк елементи. Новият им запис, озаглавен “Among Beggars And Thieves”, не прави изключение от правилото и се нарежда гордо в редицата на предшествениците си. За мен той е нещо много повече от “поредния” албум и далеч задминава постиженията в последните творби на Falconer чак до незабравимия “Chapters From A Vale Forlorn”, именно заради потенциала, който се разгръща като една насмешливо-иронична приказка от първия до последния акорд.

Смисъл от сравнения с предишните записи на бандата няма, защото всеки един от тях притежава индивидуална сила и въздействие върху слушателите. “Among Beggars And Thieves” e поредното доказателство за съдържателността на музиката на Falconer при все факта, че реално погледнато не дава повод за отбелязване на кой знае какво развитиe. Това, разбира се, не пречи на творбата да ни предложи още от запазената им марка загнездващи се в съзнанието парчета. Мелодиите в албума са едни от най-запомнящите се в дискографията на състава, споменатите фолк елементи също присъстват, но не и в прекомерно количество. Смесицата се състои от хитово звучащи пауър композиции, внасящи нужното разнообразие акустични моменти, оркестрации, достигащи дори театрално-оперна атмосфера на места, хор, включването на сопрано певицата Evelyn Jons и богатия глас на вокалиста Mathias Blad. Последният определено не е по вкуса на всеки, но с пълно съзнание съм готова да заявя, че именно той носи голяма част от уникалното настроение и прави музиката на Falconer такава, каквато е. С това донякъде основната задача на албума е изпълнена, а изхождайки от първоначалната му идея, идва и концептуалното изграждане за живота на крадците, просяците и убийците, разглеждани през мрачната призма на средновековните традиции. Лирическото начало тук е по-силно от когато и да е било – всяка една песен разказва за гротескното съществуване на набелязаните “грешни души”.

Примери могат да се намерят буквално навсякъде – от историята на датския крал Валдемар IV, обсадил пристанищно шведско градче в енергичната пауър приказка “Field Of Sorrow”, през “Man Of The Hour”, където обект на присмех става некомпетентен шведски адмирал, отговорен за загубата на половината флотилия в морска битка с датчаните в края на XVII век, до акустичната “A Beggar Hero” - дует между Mathias и Evelyn за жалкия бит на сакат бивш ветеран, принуден да живее ден за ден като последен просяк. “Vargaskall” е една от трите композиции на шведски език, а вокалите на Mathias звучат сякаш са взети директно от операта и са поставени на маршов китарен фон, извикващ в съзнанието темата за селяните, принудени да свикат хайки за вълци през XVIII век. По същия начин ставаме свидетели на ироничните превъплъщения на осъден на смърт престъпник, поел ролята на екзекутор във фолк звучащата “Carnival Of Disgust”, и трансформиралия се в национален герой бунтовник чрез драматичната история на “Mountain Men”. Лежерната “Viddernas Man” е второто изпълнение на шведски за положението на просяците преди контрастното темпо на “Pale Light Of Silver Moon” с изящните китарни сола, разкрасяващи разказа за сериен убиец в средновековно мрачно градче. Разбира се, тематично Falconer не забравят да разлеят и малко кралска кръв в “Boiling Led”, преди да продължат разказа си за положението на робите в “Skula, Skorpa, Skalk” и последната, изключително сложна композиция “Dreams And Pyres”, базирана на реални исторически събития. Трима основни вокалисти, хор, оркестрации и енергични рифове подчертават диалозите между героите, а Evelyn поема ролята на изгоряла на кладата жена, набедена за вещица заради глупавите прищевки на обикновени селски деца.

Наистина, може да не става въпрос за особена композиционна иновативност, но нима нещо подобно не може да бъде оправдано от качеството, на което бандата винаги е държала и което продължава да демонстрира чрез всеки един запис? Всичко това е част от грандиозния замисъл зад “Among Beggars And Thieves” и Falconer за пореден път ни го поднасят неподправено, директно и живо, чрез характерното си звучене и силата на посланието в музиката си, което както винаги е извънредно силно и не оставя място за особени оплаквания и критика.