A Skylit Drive са по-тежкият, не толкова привлекателен, леко женствен брат на Simple Plan. В това няма нищо лошо – Simple Plan са някъде там между доброто и лошото, и, ако бъдем честни, ще признаем, че всички имаме по една подобна група, чиито няколко песни скришно харесваме, сякаш това може да отмие черното от метъл душите ни. Е, тези от нас, които не искат да отмиват нищо, сигурно слушат A Skylit Drive вместо Simple Plan.
Това е един от тези състави, които продължават да бъдат издавани, независимо че сякаш никой не говори за тях и не ги слуша. Въпреки това са имали няколко добри парчета. Дори в ранните си дни, когато вокалистът им Michael Jagmin още нямаше наченки на пубертет в себе си, имаха няколко стабилни хита, които разкуфяваха и разпяваха. Последният им труд беше показал пуберизиране на стила и един преход към по-пънк звучене. То се запазва и в творбата от тази година, озаглавена “Тавтология или нещо такова, защото сега е модерно”.
Още от първия трак кръвта кипи, защото е трудно да се отрече, че в този запис има енергия – нещо типично и за годините, които бандата показва. Мелодично-ефирното звучене на XXI век е пренесено тук с пълна сила, но от друга страна ASD винаги са имали ехо-ефекти върху всичко, най-вече с цел да прикрият вокалните недостатъци там, където е нужно. Най-силно впечатление прави еволюцията на крещенето, защото на тази позиция вече е Michael Labelle, който допринася с нещо много по-чудовищно и плътно. В композиционен план няма никакви изненади – типичната формула, която чуваме всеки ден от ъгъла на някое радио или от онази уж една песен на Simple Plan, която много харесваме. Въпреки това, тъй като цялостният звук продължава да бъде смесица от поп-пънк и малко метълкор, паразитни елементи има и те наистина подканват да пуснете дадено парче пак, макар се забелязва тенденция да помниш номера, вместо името му. Продукцията е на добро ниво, с леки забележки към обработката на вокалите. На моменти може да се усети как Autotune-ът капе в ушите ви от кибер-пубертета, който насилиха върху Michael Jagmin, но така поне може да се разбере, че песента се изпълнява от момче.
Груба е липсата на парче, което да ви се набие като песен на Dead or Alive през 80-те и да зове за въртене отново и отново, но пък като цялостен пакет албумът е много слушаем и приятен за фон. Енергията и генерално мажорното звучене тук помагат много и в зависимост от това дали ви се слуша нещо смислено или не, има на какво да се порадвате.
Отвъд това, представен е поредният забавен, но невпечатляващ и душевно празен албум, от който някои хора ще си харесат някои парчета и ще ги слушат понякога. A Skylit Drive остава като добра концертна група, перфектна за онова с гуменетките в Щатите. Забавно е да ги слушаш за ден, особено с приятели и бира (ако имаш години), но отвъд това – не много. При нас такива фестивали няма, но пък си имаме радио: разликата е голяма, но е спорно дали клони към позитивно или негативно.
