"Ultra Beatdown"?! Откровено абсурдно заглавие и още по-абсурдна обложка, но многонационалните пауър метъл екстремисти от DragonForce отдавна не разчитат на опаковката, за да впечатляват. Добрата новина е, че откъм съдържание четвъртият им опус заслужава всичкия шум и граничещо с истерия нетърпение, неизменно съпътстващи последните им студийни изяви.
Докато с безспорния шедьовър "Inhuman Rampage" все пак прокараха някакви, макар и минимални нововъведения в музиката си, в "Ultra Beatdown" шестимата съвсем безгрижно залагат на формулата "още много от добре познатото". Място за оплаквания няма - все пак албумът е пълен със същите заразителни мелодии, епичност и феноменално свирене, спечелили на DragonForce толкова фенове през годините. Навярно би им се отразило положително да излязат поне за малко от цикъла на тази леко самоцелна свръхпродуктивност, на която робуват още от дебюта си насам, и да концентрират усилията си върху едно по-спокойно обмислено и в крайна сметка иновативно издание. При все това, актуалният запис съвсем не страда от творчески дефицит - дори и да не са мръднали стилово, музикантите поддържат високото идейно-техническо равнище, което сами си наложиха.
Често критикуват групата с аргумента, че музиката им била лишено от мисъл и емоция спортно състезание - теза, с която запознатият слушател е трудно да се съгласи. За разлика от един куп формации от всевъзможни метъл направления, при DragonForce скоростта не е демонстративна идея-фикс, а водещ композиционен прийом и неделим елемент от същността на състава. Китарните виртуози Herman Li и Sam Totman и този път издевателстват над инструментите си с покъртително технични дуели, докато бесният Dave Mackintosh прави всичко по силите си, за да следва убийственото им темпо. Отново имаме пространни и доволно разчупени композиции, изобилстващи от бластбийтове, забавни звукови ефекти в духа на Super Nintendo, реещи се из стратосферата вокали на ZP Theart и клавирни вълшебства в изпълнение на Vadim Pruzhanov. И макар записът да е неизменно белязан от въпросните характерни черти, в него Herman и компания като че ли не са се стремили толкова да тестват предела на човешкия слух, колкото просто да изковат няколко силни парчета с помощта на всички овладяни до момента умения. Наистина, "Ultra Beatdown" е с една идея по-бавен от предшественика си (доколкото въобще можем да говорим за “бавно” в настоящия контекст), но също така и някак по-уравновесен и зрял. Вместо да има само една обособена, силна лирична пиеса, тук епизодични баладични отклонения се промъкват в голяма част от парчетата, което разнообразява по приятен начин иначе хомогенната им атмосфера и емоционалност. Уверени и непосредствени, момчетата свирят с много въодушевление, отдаденост и усет към детайла и чрез своя уникален изказ успяват да докоснат така, както само те могат.
"Ultra Beatdown" може и да не е категорично най-силният албум на групата, но е типичен DragonForce, който с всяко следващо слушане разкрива част от магията си и неминуемо обсебва. Тези, които досега са отричали бандата, едва ли тепърва ще бъдат спечелени от новата тава, докато почитателите ще получат всичко онова, което са очаквали и искали, че и малко отгоре. В крайна сметка творбите на големите винаги пораждат противоречиви отзиви, а DragonForce несъмнено са такива.
