Трети дългосвирещ албум за белгийците от Emeth и трето поредно доказателство, че бруталният дет метъл може да бъде не само адреналинова помпа, която те кара да пръскаш кръв и лиги на вси страни, но и интелигентна музика, изсвирена от истински творци. В затвърждаването на този факт обаче те стават все по-убедителни, за което сочи настоящата тава “Telesis”.
В настоящия състав на Emeth са включени познайници от други дет групи, а именно един от ветераните на Белгия, Matty Dupont, свирил в Aborted и Agathocles, както и Erlend Caspersen, засега студиен бас в групата, а инак басист в Blood Red Throne и Deeds of Flesh (в момента Emeth търсят постоянен басист). Допълнително, в десетото парче от “Telesis” – “Will to Power” – участие във вокалните партии взима Boris Cornelissen, гласът на Leng Tch’e. От изброените имена става ясно, че за има няма десетте си години на сцената, белгийците са успели да извоюват своето сигурно и заслужено място, от което днес ни показват поредното си гениално творение.
Музиката на Emeth се движи по тънката линия, деляща всепомитащата ярост от тоталното умопомрачение и нищо стереотипно не може да бъде приписано на внушението, което постигат така. Малко са бандите в този стил, които успяват да преплетат изключителна, но не самоцелна бруталност с техничност и преди всичко – с идея. “Telesis” е албум, записан с душа и написан с разум, което не може и не бива да убегне на сериозния слушател. Личи си вниманието към всеки детайл от композициите на песните, личи си изключително оригиналния подход в построяването на партиите, но най-изумителното е това, че практически няма песен, в която да няма нещо особено характерно, нещо, което непременно да се запомни. Било китарен риф, помитащ с агресията на лудостта, ала и с леки щрихи атмосферичност, било набиващи като канго барабани или вцепеняващо ума аутро/интерлюдия – “Telesis” е албум, който неизменно се запечатва в съзнанието като еманация на гневното отричане на нашата болна реалност.
В “Telesis” наистина няма слаба песен. Да вземем “Anochi Kofer”, която досега е успяла да навърти повече от десет хиляди преслушвания в MySpace профила на Emeth – това е брутален и техничен дет в най-добрите традиции на стила, че и малко отгоре, защото, както казах, белгийците все по-уверено бягат от стереотипите, затвърждавайки самобитното си звучене. “Silence Goes Unheard” за директно хвърляне в мелето, “Telesis”, за да подскаже основната идея, “Monolith”, за да смаже всяка съпротива с набиващо бавно темпо, “Will to Power”, за да изведе с гръм и трясък… “Aquarian” и “Aum” са амбиентално-индустриални инструментали, съответно за интерлюдия и аутро, безвъзвратно отнасящи съзнанието отвъд границата на яростта, в пространствата на умопомрачението.
Често срещам из други ревюта в Интернет разни изказвания за брутални дет албуми от сорта на “Добър е, но не е Nile…”, които имат своите основания, а и Nile наистина наложиха своя монопол над стила в последните години, ала младоците от Emeth дават пресериозна заявка за конкуренция спрямо американските ветерани чрез “Telesis” – този албум е задължително заглавие за всеки фен. Без съмнение ще влезе в личния ми Топ 3 за годината. Интелигентни, виртуозни, внушителни - Emeth не са нищо по-малко от изумителни.
