Ревюта
Група: Prostitute Disfigurement
Албум: Descendants of Depravity
Автор: gadabout
Юли, 2008

 

Като част от големите съвременни групи на холандската дет сцена, Prostitute Disfigurement е логично да не си позволяват твърде големи промени в звученето. Но явно те не смятат така. И всъщност първата такава промяна идва с последното им отроче, “Descendants of Depravity”, което излезе през май месец, за да въздаде на земята новото царство на сексуалното насилие и зверствата.

Интересно в това издание е, че към първите четири хиляди копия от Neurotic Records е прибавено DVD, което съдържа лайв на групата от Dynamo, Eindhoven, на 16 февруари 2007. То включва тринайсет песни на холандците плюс едно видео от втората песен в албума, “The Sadist King and the Generallissimo of Pain”, плюс бекстейдж от минали турнета.

За добро или зло това не са онези Prostitute Disfigurement, които ни разпаряха с “Deeds of Derangement”. На първо място впечатление прави, че вокалите звучат коренно различно – супер дълбоките гутурални издевателства са заменени със стандартно дет дране плюс старите крещящи партии на Niels. От това песните печелят малко динамика, но пък, разбира се, губят бруталност. Друго, което не може да не събуди учудване (особено у старите фенове на групата), е, че китарните рифове са доста по-трудни за запомняне и съответно по-трудно хващащи. Цялостната китарна картина е усложнена значително, а солата са повече и по-мелодични от преди. Така вече имаме не просто брутален дет, но и доста техничен такъв, като, за сметка на предишната “catchy” рифовка, е налице едно цялостно по-модерно звучене. Това, което се е запазило, за радост, е лекият олдскуул привкус на места и, като цяло, не е възможно да сбъркаш, когато пуснеш диска, че това са именно Prostitute Disfigurement.

Макар да не е от най-ярките албуми на годината, “Descendants of Depravity” определено поднася някои доста приятни хапки. Отварящото “Thorn in Bloated Form” и вече споменатото второ парче са си безкомпромисни трупомелачки, които биха задоволили абсолютно всеки фен. Изключение не правят четвъртото и седмото парче, съответно “Killing for Company” и “Carnal Rapture” – мегаяростни бластбийтове, поддържащи един почти постоянен въртоп от удари по барабаните и мозъка, нестихващо, настръхващо пилене на китарите, надъхваща композиция – холандците не изневериха на тази си формула и този път, въпреки всичко.

Наистина е невъзможно да ги сбъркаш най-вече заради това, че продължават да се раздават все така, както преди, въпреки леката промяна. Няма излишни напъни за оригиналничене, няма показност или изхвърляния - Prostitute Disfigurement просто правят това, което умеят и дано го правят още дълго време.

« Обратно
Коментари   Коментирай!