Ревюта
Група: The Rotted
Албум: Get Dead Or Die Trying
Автор: gadabout
Юни, 2008

 

The Rotted не са група, появила се нейде из бордеите на Лондон – това са всъщност Gorerotted, които това лято показват новото си лице чрез албума “Get Dead or Die Trying”. От стария им брутален дет метъл или още по-стария горграйнд не е останало много, да не кажа нищо, но затова пък се е появило нещо ново, оригинално и много истинско, като чест прави на британците, че са имали съзнанието със смяната на звученето да сменят и името. Но какво ни предлага точно тази нова/стара банда?

Това все още е дет метъл, достатъчно безкомпромисен, за да задоволи скверните нужди на много фенове, ала в “Get Dead or Die Trying” чуваме завръщане към олдскуул корените на дет метъла. Това обаче е по-скоро общо чувство и относително определение, защото песните съвсем не са композирани по тертипа на старата школа - в тях присъстват и значително количество изключително пипнати груув рифове, без да са забравени старите бластбийтове и гутурално/крещящи вокали, придаващи бруталния елемент на парчетата. Всеки трак в тази тава е кратък, директен и безкомпромисен удар с чук в мозъка, след чийто край оставаш задъхан, точно когато си започнал да изтрещяваш най-много. Същевременно има моменти на по-бавни и набиващи рифове, когато, успоредно с тоталното превъртане на вратните прешлени, съзнанието и слухът могат да си починат, за да бъдат готови за следващата доза свръхенергично надбягване.

Албума откриват крясъците на Goreskin в “Nothing But a Nosebleed”, последвани от яростен бластбийт и стена от звук, идващи да напомнят, че в следващите 42 минути място за разтакаване и лиготии няма да има. Въпросният вокалист на бандата комбинира доста успешно дълбоките си, на моменти гутурални ревове, с истеричните крясъци на The Wilson, иначе бумтящ на баса. Като резултат това съдействие между двамата води до много специфично звучене на бруталността в този албум. Следва “The Howling”, чието начало пък е сякаш за да каже, че все пак “Get Dead or Die Trying” няма да е нещо в стандартите на олдскуула, бруталния дет или нещо строго рамкирано. Този втори трак дава тон за леко ‘н’рол звученето. “A Return to Insolence” е моят личен фаворит – изключително надъхващо парче, което направо ми махна главата. Не особено тежка, но задъхана и искрена, тази песен е всъщност есенцията на новото лице на Gorerotted. Четвъртото и петото парче – “Kissing You With My Fists” и “Angel of Meth” – са поредните клинове в мозъка и ушите на слушателя, а за да има все пак мъъъничко почивка, идва петия трак – “A Brief Moment of Regret”, който със заглавието си казва, че този мелодичен бас, това бавно темпо и липса на ревове е наистина просто един кратък антракт и нищо повече. “The Body Tree” е валякът на албума, с най-много мачкащи рифове, но като че ли и той е, за да подготви почвата за последните три издевателства над слуха. Те са доказателството, че бруталната музика може да има много лица, като с всяко от тях да успее да изжули мазилката от стените, стига да е искрено създадена с отдаденост и кеф. За затегач е оставено аутрото “28 Days Later”, което също няма вокали, доста атмосферично е и показва, че The Rotted наистина не са кои да е и че музиката им е създадена с мисъл и много чувство.

The Rotted дават заявка за едно ново и уникално присъствие в дет метъл сцената, което, ще кажа за сетен път, им прави чест, особено след лутането, в което бяха на път да изпаднат през 2005. “Get Dead or Die Trying” несъмнено ще се нареди в личния ми Топ 20 за годината, а сега друго, освен да куфея в очакване на следващо такова издание (а защо не и по-добро), не ми остава…

« Обратно
Коментари   Коментирай!