Ревюта
Група: Kampfar
Албум: Profan
Автор: WingWriter
Октомври, 2015

Едва ли има човек, слушащ музика в периферията на блек метъла, който да не е чувал за Kampfar. За всичките тези години, през които квартетът се навърта наоколо, името му се превърна в институция. И за разлика от много техни норвежки колеги, при Kampfar никога не е имало разединение, разпадане, конфликти или каквито и да било PR стратегии. It’s all about the music. Нямат албуми, които да могат да се откроят като много слаби или като провал. Даже в последно време се наблюдава една доста интересна тенденция, която ще се разясни в по-долните редове.

“Profan” е седмият студиен запис на норвежките блекари, който предстои да излезе на 13-и ноември тази година. По някои критерия може да се определи като наследник, или продължение на миналогодишния “Djevelmakt”. Още от него наблюдаваме тенденцията за втежняване на звука, но в “Profan” Kampfar надминават абсолютно всякакви очаквания. Времето и мнението на феновете ще покажат дали това е най-добрият им труд или не, но още от първото слушане може да се изведе един друг факт – това със сигурност е най-тежкият и суров албум, който Kampfar са създавали някога. И това е постигнато съвсем умишлено и с ясно поставена цел. Същевременно на моменти път си проправят мелодични тонове, придаващи необикновен чар на музиката. Могат да се чуят и страхотни чисти вокали в повечето песни. И точно тази меко казано брутална комбинация между първична агресия и спотайващата се зад нея тънка мелодия прави “Profan” забележително издание. За любителите на по-мелодичните изпълнения, “Gloria Ablaze”, “Daimon” и особено закриващата “Tornekratt” хващат ухото. Откроява се и едноименната композиция. Заглавната “Profan” пък е абсолютна касапница, с крайно зловещи рифовки и променливо темпо. Заедно с “Tornekratt” това е най-силното произведение в албума, който явно неслучайно е кръстен така.

“Profan” е албум, на който е нужно малко повече внимание и време, особено от хора, които не са дотолкова добре запознати със стила на Kampfar. Това е от онези творби, при които музиката се разкрива бавно, и след всяко преслушване звучи по-добре. Издание, заслужаващо вниманието на мнозина.

« Обратно
Коментари   Коментирай!