Ревюта
Група: Månegarm
Албум: Månegarm
Автор: Warrior Of Ice
Ноември, 2015

Няма как да не буди респект упорството, с което Månegarm продължават да вадят стойностен материал в една сцена, упорито отказваща да им отдаде дължимото признание. Видимо необезпокоени от тази тенденция, шведските езичници се разписват със смел осми опус, в който утвърдената им фраза се сблъсква с качествено нова изразителност, за да формира една от изненадите на годината.

Månegarm винаги са били състав, залагащ на традиционното начало в музиката си и в този контекст едноименният им нов запис има потенциала да стъписа мнозина. Осезаемо по-спокоен от вихрения си предшественик “Legions of the North”, той ознаменува решително отдръпване от блек метъл корените на бандата в полза на още по-силно застъпени фолклорни мотиви. Същевременно квартетът остава далеч от познатите мейнстрийм течения във викинг метъла и продължава да звучи идейно, искрено и автентично.

След първия си досег с “Månegarm”, по-незапознатият слушател лесно би могъл да го възприеме като опит за домогване до статута на масово харесваните Korpiklaani и Eluveitie. Нивото на агресия и цялостна тежест тук наистина е занижено, но съвсем не е задължително подобен ход да е в ущърб на една творба – теза, в която ни убеждава епичното, разгърнато изложение на “Blodörn”. “Tagen av Daga”, “Odin Owns ye All” и “Call of the Runes” на свой ред са категорична декларация, че шведите все още умеят да звучат устремно и мощно, стига да поискат. Сред по-твърдите композиции успешно са вплетени акустични елегии като “Blot”, “Vigverk - del II” и “Bärsärkarna från Svitjod”, а характерната мелодичност е съхранена дори в епизодичните блекарски строфи на “Kraft” и “Nattramn”. Доминиращите женски вокали в закриващата “Allfader” са едновременно препратка към вълшебната “Raadh” от миналия албум и скрито напомняне, че в развитието на Månegarm всъщност няма нищо озадачаващо и непоследователно.

Стремежът към обновяване на стила прави чест на групата, особено когато е реализиран с толкова увереност и професионализъм. При все това, “Månegarm” безспорно е най-противоречивото ѝ издание до момента, а дали е правилното кариерно решение… тепърва предстои да разберем.

« Обратно
Коментари   Коментирай!