Нямаше как да не чакам с интерес новия албум на една от най-оригиналните и идейни мелодет групи въобще. Както и да го погледнем, постигнатото от Scar Symmetry само в рамките на два записа много други състави не успяват да доближат в продължение на десетилетия. Момчетата от Швеция вече имат солидна фен база, радват се на уважение във и извън собствената си сцена и всичко това не е случайно – този статут си изработиха сами с рядко срещани талант и смелост.
Още в “Pitch Black Progress” се забеляза един неприкрит стремеж към разчупване на музиката, към вмъкване на по-богати изразни средства и най-вече на повече мелодичност. Част от феновете побързаха да разтълкуват това като опит за по-достъпно звучене и комерсиализация, пренебрегвайки факта, че Scar Symmetry всъщност не имитират никого, дори напротив - бягат от клишетата и винаги търсят новото, уникалното. Така или иначе, тенденцията намира закономерно продължение и в “Holographic Universe”. Записът залага на повече китарни хармонии, на по-конвенционални настройки, на повече чисти вокали... всичко това, без да звучи разводнено, несериозно или мейнстрийм. В контекста на това развитие дори чувствителното олекване на бандата не прави лошо впечатление. Наистина, може би вече би било по-адекватно да ги наричаме просто мелодичен метъл, ако се абстрахираме от епизодичното включване на по някой екстремен или прогресарски елемент. И макар толкова плоско и простовато определение да говори за обратното, групата съвсем не е загубила своята неповторимост. Чужда им е природата на безлични клонинги и го доказват за пореден път, дори в процеса на експериментиране и промяна. Петимата продължават да са с една крачка пред връстниците си, като звучат по-уверено и съсредоточено от всякога, а всеки звук в тавата тежи на мястото си.
Странното е, че “Holographic Universe”, макар най-лекият, е сякаш и най-сложният албум на бандата досега. За разлика от сравнително непосредственото внушение на “Pitch Black Progress”, повечето композиции тук съвсем не са от най-директните. Многопластови, богати и вследствие на това не толкова запомнящи се, те изискват от слушателя своето по отношение на внимание и вглъбяване в музиката. В технически аспект момчетата също изкачват поредното стъпало - вокалният виртуоз Christian Alvestam се разписва с ново безупречно представяне, а перфектната китарна работа на Jonas Kjellgren и Per Nilsson буди единствено възхищение.
Без излишна претенциозност и без да постановяват някакви нови стандарти, Scar Symmetry продължават по своя път на вечно търсещи и усъвършенстващи се музиканти. Къде ще ги отведе той не се наемам да гадая, но смея да твърдя, че не сме видели последното им преображение и големите изненади тепърва предстоят.
