За добро или за лошо, в България нещата винаги се случват с леко закъснение. Точно това забавяне обаче засилва стремежа ни дотолкова, че в края на XIX и в началото на XX век България е обявена за най-бързо развиващата се държава в света заедно с Япония. Днес, в XXI век ситуацията е малко по-различна, но нас политиката и икономиката не ни вълнуват. Ние от Metal World се интересуваме от изкуството, най-вече от музиката, която – няма как да не отбележим – специално за България търпи абсолютен подем в последните години. Родните рок и метъл групи се доближават все повече до световните стандарти и вече съвсем ясно се вижда прекрасното бъдеще, в което отново ще можем да се похвалим с известни музиканти.

Всичко горепосочено беше прелюдия към един албум, който предстои да излезе в близките дни, и който със сигурност ще промени облика на съвременния български метъл. След осем години студийно мълчание, Cupola се завръщат с втората си рожба, лаконично кръстена “Pandaemonium”. Още в началото впечатление прави страхотната обложка, която съвсем спокойно може да бъде една от най-силните в метъла за 2015-а. Както на външен вид, така и в съдържанието си, албумът е изчистен от типичните за прохождащите български банди грубоватост и често недодяланост при изпълнението. Не, в “Pandaemonium” всичко е реализирано професионално и е изпипано до съвършенство. Няма никакъв шанс слушателят да познае от коя държава е групата – предположения могат да бъдат направени единствено при слушането на песента “…as Еons Fade”, в която се промъкват балкански ритми. Това обаче прави музиката дори по-автентична и интересна.

За сравнение с предишния албум и дума не може да става. “Pandaemonium” показва абсолютна класа и прогрес. Постигнато е страхотно равновесие между съчетаните блек, мелодет и симфонични елементи. Градиращото интро плавно преминава в страховитата мелодична епика “Legacy of the Faceless God”, която е и една от най-емблематичните композиции в албума. “Pallid Shades” и “The Epilogue” също се услаждат сравнително бързо на ухото... и, разбира се, “…as Eons Fade” – финал-шедьовър, без капка преувеличение. Страхотна работа е свършена и по отношение качеството на звука, което досега изглеждаше недостижимо за родните стандарти.

“Pandaemonium” е задължителен албум за абсолютно всеки метъл фен. Той показва развитието и възходящата градация, която търпи българската музика. За по-малко от десет години Cupola постигат прогрес, който отнема на редица други групи много повече време.