Ревюта
Група: Sabaton
Албум: The Art of War
Автор: Warrior Of Ice
Май, 2008

 

Грохот на далекобойна артилерия, недоволно стържене на танкови вериги, сипещ се върху окопите шрапнел, френетично изкрещяни заповеди, заглушавани от тракането на картечници... В такава атмосфера ни хвърлят за трети път метъл милитаристите от Sabaton. Момчетата отново пеят за войната и отново песните им са пропити както с приповдигнатия патос на победата, така и с горчив драматизъм, обрисуващ безсмислената смърт и разрушение.

Дотук всичко вероятно ви изглежда като “още от същото”, но шведският взвод е подготвил няколко хитри тактически изненади, които значително обогатяват съдържанието на четвъртия им опус. “The Art Of War” е един много по-зрял, по-разчупен, по-обмислен албум - може би не толкова ударен и достъпен, но все така епичен и обсебващ. Макар и да не парадират с крещящи техничарски или композиторски номера, в песните на състава личи сериозно развитие по отношение на аранжорски умения и музикантска компетентност. Колкото и необичайно да е това за сурова пауър метъл банда като Sabaton, тук клавирите на много места изместват китарите в композиционния градеж и изобщо се налагат като водещ инструмент в албума. За щастие, това не води до загуба на сила и твърдост, а само добавя допълнителна дълбочина и мелодичност към познатото звучене. Налице са неизменните хорове и непогрешимият дрезгав рев на Joakim Broden, но всичко е с една степен по-разгърнато и разработено. Накратко, групата направи точно това, от което се нуждаеше – освежи стила си, разкри пред себе си нови територии за изследване и лиши от основание критиците, обвиняващи я в репетитивност.

След въвеждащата мъдрост на Сун Дзъ, на чийто епохален трактат “Изкуството на войната” е посветен албумът, предстои сблъсъкът с всепомитащата Седма танкова дивизия на Ервин Ромел. “Ghost Division” е типичната Sabaton-ска, гениална в простотата си откриваща бичкия, която откъсва главата на слушателя, навира я в дулото на някой Панцер и я изстрелва право в центъра на вихрещото се сражение. Заглавната композиция потегля в по-умерено темпо с маниашки оркестрации, последвани от мощна, настъпателна китарна работа – твърде завладяващо съчетание. “40:1” ни запраща пак към Втората световна война, в частност сблъсъка при Вижна, където 700 полски герои успяват няколко дни да задържат над 40-хилядна немска войска. Неумолима двойнокасова батарея, препускащи китари и феноменален припев превръщат песента в сигурен концертен хит. Началото на “Unbreakable” е бавно и тежко, с олдскуул рифовка и героичен привкус във вокалите, но парчето внезапно набира скорост и малко след средата си вече се е превърнало в надъхващ боен напев. И след като пред нас се е разкрила поредната част от опита на древнокитайския мъдрец, кратката интерлюдия “The Nature of Warfare” неусетно ни прехвърля към “Cliffs of Gallipoli” – покъртителна до сълзи епопея, наситена с неподправен трагизъм и разказваща за една от решителните кампании по време на Първата световна война. Почитта към загиналите в гласа на Joakim се слива с разчупения, богат инструментал в една тържествена музикална процесия, всяка секунда от която е натоварена със смазваща емоция. Праволинейната резачка “Talvisota” възпява Зимната война (директен превод на заглавието от фински) и е издържана в добрия дух на традиционните Sabaton – бързи китари, постоянен ритъм и безмилостна вокална доминация. “Panzerkampf” пък е тотален маршов химн, проследяващ нахлуването на Хитлер в Русия, съдбоносната битка при Курск и последвалата съветска контраофанзива. Тук отчетливо блъскащи по черепната кутия барабани и най-вече могъщи хорови партии пресъздават величието на победоносната Червена армия. “Union (Slopes of St. Benedict)” започва с игриви фолклорни мотиви, за да продължи с все така възторжено настроение, поддържано от леката и някак оптимистична постановка. След като превземат възвишенията на Монте Касино, музикантите ни връщат 27 години назад в блатата край белгийското селце Пашендейл, станало свидетел на едно от най-мащабните и същевременно най-безпредметни военни противопоставяния въобще. “The Price of a Mile” е изключително мелодична пиеса с умопомрачителни рефрени, която на свой ред оплаква нелепото пропиляване на стотици хиляди животи. За финал е оставена скоростната, почти трашърска “Firestorm”, чиито агресивни китари и деструктивен текст закриват по съвършен начин записа.

След заглъхването на канонадата и уталожването на дима, на бойното поле гордо се възправят само победителите. Поочукани и изцапани с кръв, танковете на Sabaton продължават своя дълъг, неуморен поход към световно господство. И отправяйки се към пурпурното зарево на залеза, те оставят зад себе си поредното късче история.

« Обратно
Коментари   Коментирай!