Името Firespawn едва ли говори нещо на болшинството метъл фенове, тъй като е нов проект, който тепърва представя дебюта си. Едно малко по-задълбочено информиране обаче би променило погледа на всеки спрямо групата. За творчеството на Firespawn изискванията са невъобразимо високи, нищо че говорим за първи албум. Причината се крие в хората, стоящи зад това име. Става дума за супергрупа, сформирана от членове на Entombed A.D., Unleashed , Necrophobic и други знайни и не чак толкова имена.
“Shadow Realms” излезе само преди няколко дни и вече се радва на голям брой почитатели. Предвид дългогодишния опит и авторитета на музикантите, няма как да допуснем, че от такава колаборация може да излезе нещо нискокачествено. И наистина до голяма степен записът покрива високите очаквания на феновете. Единайсет скоростни и тежки песни, съчетаващи всичко, от което дет метълът се нуждае. Изпълненията, както се и предполага, са технични и на ниво. Качеството на звука е кристално, и в същото време достатъчно сурово, за да впечатли фенската база на този тип музика.
В първата половина на албума “The Emperor”, “Imperial Burning”, “Lucifer has Spoken” и “The Spirit of the black Tide” смазват всичко със себе си. Впечатляващите основни рифове на “Imperial Burning” и“Spirit of the Black Tide” дълго време остават в съзнанието, което води до преслушване отново и отново. “Lucifer Has Spoken” е сред най-отличаващите се композиции тук, като бавното ѝ темпо налага надмощие на атмосферата на диаболизъм над агресията. Слушаме и чисти вокали на припева, което е наистина впечатляващо. Едноминутният акустичен инструментал “Contemplate Death” допълнително напряга психиката и изостря слуха в очакване на това, което предстои. Идеята на “All Hail” най-вероятно е да бъде сред концертните изпълнения на бандата, заради подканванията за скандиране. А след нея квинтетът ни залива с още от същото – безкомпромисен дет метъл.
Firespawn не е новаторски или експериментален проект. Всичко, което се чува, със съвсем малки изключения, е очаквано и не предлага никакви изненади. Класически шведски дет метъл, това определение приляга идеално. Затова пък ветераните познават формулата перфектно, и резултатът съвсем не е слаб – заслужава си да се чуе. Не всеки път супергрупите са провал.
