Започвам с признанието, че когато преди три години Midnattsol издадоха дебютния си албум “Where Twilight Dwells”, бях меко казано разочарована. Разочарована, защото смесицата между готическа музика и фолк с нордическа тематика далеч не отговори на очакванията ми след бурните реклами, още повече, че беше замесено името на Alexander Krull, отговорен за продуцирането на албума. От друга страна, гласовете на сестрите от фамилията Espenaes никога не са се нареждали сред представите ми за изключително качествени вокали. Затова и подходих с известна доза предубеденост към втория дългосвирещ запис на немците, наречен “Nordlys”, или “Северно сияние” в приблизителен превод. Противно на очакванията ми, след първото слушане на албума останах очарована до такава степен, че се зачудих дали слушам музиката на същите онези Midnattsol, които отегчаваха слуховите ми възприятия почти до болка.

Ключовата дума относно концепцията на бандата беше и все още е “атмосфера”. Същата е запазена и тук, но това, което изкарва “Nordlys” с цели класи над предшественика му, е по-различният подход спрямо начина на поднасяне. Ако преди немците ни заливаха с проточващи се еднообразни мелодии, вече не може да става и дума за това – ритъм секцията е по-раздвижена, китарите звучат много по-отчетливо и разнообразно, което бе основен недостатък на “Where Twilight Dwells”. Огромно впечатление прави и гласът на самата Carmen, вписващ се идеално в мистиката на музикалните инструментали, без да дразни с отегчителни партии, каквато беше историята преди. Именно промяната на певческия стил на фронтдамата е един от големите плюсове на записа. Израстването й като вокалистка личи още след началните рифове на откриващата “Open Your Eyes”, завладяваща съзнанието по силата на загадъчната мелодия на фона на дуелът на двамата китаристи, придаващи необходимата тежест на композицията. Хитовото звучене на “Skogens Lengsel”, или “The Forest Craving”, е логичното продължение на интродукцията и радва ухото с разнообразна рифовка и злокобна нотка в партиите на Carmen. Нерадостната лирика и елегичните сола в едноименната “Northern Light” извеждат окончателно идеята на Midnattsol на преден план – да създадат нещо все така атмосферично, но предостатъчно различно, че да поддържа интереса на слушателите. Тук е моментът да спомена, че нордическата тематика, залегнала в музиката на бандата, продължава да разкрива красотата си чрез още по-майсторско вплитане в пиесите от “Nordlys”. Ярък пример за това са именно “Konkylie”, “Wintertimes” и “Race Of Times”, поддържащи основното настроение с нестихващи основни мелодии, контрастни скорострелни рифове и леко стакато, водещо понякога до пълното заглъхване на песните. Тихите акустични звуци, примесени с приглушени вокали, достигащи шепот в “New Horizon”, отстъпват място пред симфоничната ритмика на типичната нордическа пиеса “River Of Virgin Soil”, предшестваща финала, изразяващ се в “En Natt I Nord” – “A Night In The North”. Чак тук се долавят прикритите звуци на фолкърското звучене, което изпълваше дебютния албум на немците. Конкретно за мен изчистването от тези влияния за сметка на по-голямата симфоничност е от полза за записа, което не значи, че и за миг съм спряла да си представям как щеше да звучи с едни уместно вплетени фолк нотки. Както и да е, дори поднесен по този начин, “Nordlys” не оставя особено място за критика.

В заключение мога само да добавя, че посоката на развитие на Midnattsol е повече от задоволителна. Най-малкото защото албумът този път е изпълнен с магичната атмосфера на девет красиви, създадени по много по-професионален начин композиции, към които е подходено с чувство, а не със синтетичната нагласа, която се усещаше в “Where Twilight Dwells”. Една голяма похвала за “Северното сияние” на Среднощното слънце, което означава името на бандата. Заслужават го.