2008-ма е към средата си и ето, че професор-докторът по музикални умения и композиране Joe Satriani ни зарадва с ново творение. “Professor Satchafunkilus”. Странно име, нали? Но доста приляга на албума, който сякаш се явява един научен труд в областта на музикалното експериментиране. Преди да се впусна в разсъждения относно последния албум на този гений, ми се ще да кажа няколко думи и за предишния. “Super Colossal” също беше доста експериментаторски. В него Satriani заложи на жива музика, по-малко "жица" и доста повече спокойствие, комбинирано със семпли и ефекти. Но имаше доста позитивизъм в повечето песни.
Защо споменах всички тези неща? Защото “Professor Satchafunkilus” звучи като тъжен и леко меланхоличен “Super Colossal”, което никак не е лошо, дори напротив. Tози своеобразен рок / чил аут много повече приляга на великия китарист. Той отдавна е доказал, че може да свири тежко. Сега, в тази си светлина е много по-оригинален и стоящ на мястото си.
Колкото до самия албум... Той е прилично звучащ, емоционален и успокояващ, способен да те накара да зациклиш сериозно на него. Satriani е вмъкнал доста ефекти и определено вече е повече композитор-експериментатор, отколкото просто китарист. В албума има от доста за всеки фен. Типичният Satriani звук в “Musterion”, “Diddle-Y-A-Doo-Dat” и “Out of the Sunrise” кореспондира чудесно с по-различните “Overdriver”, “Revelation” и “Andalusia”. “Come on Baby” е емоция... Всеки може да я определи по много начини, но несъмнено е една от най-силните песни в албума. “Asik Vaysel” от своя страна пък е слаба. Не му приляга да свири толкова дълго, губи се нещо. Ще ми се да обърна внимание на едноименното парче. Това сякаш е визитката на този велик музикант, сякаш отразява лично неговото настроение, докато е създавал този албум. И да не пропусна “I Just Wanna Rock”, която неминуемо кара слушащия да направи аналогия с “Crowd Chant” от “Super Colossal”.
Tрудно се анализира творба, в която няма вокали. Един може да открие нещо свое в дадена песен, на друг може друго да се хареса. И все пак, ако сте любители на стария Satriani (“The Extremist”, примерно) и не ви се нрави “Super Colossal”, то можете да пропуснете настоящия запис на гения. Ако пък като мен обичате спокойно, но същевременно виртуозно китарно свирене, този албум е за вас.
