Бях се примирила с факта, че Draconian останаха една от незаслужено пренебрегваните групи не само в шведския, а и в световния готик дуум метъл въобще. Само допреди няколко години те буквално гниеха в сянката на доминантно наложилите се банди, но времената и музиката се менят. И проклета да съм, ако моментът на промяната не е настъпил - ако не ви стига излезлия през 2005-та безспорен шедьовър “Arcane Rain Fell”, вече е крайно време да се настроите на правилната честота, защото появата на четвъртия опус на шведите е вече факт - иде реч за абстрактното заглавие “Turning Season Within” с неговите общо девет на брой красиви, многопластови композиции с не по-малко мистични имена. От друга страна, с лека ръка зачислявам всяко едно конвенционално определение за музиката на Draconian от самото съществуване на бандата до днешна дата към морето от тотални абсурди, което ни залива напоследък.

Самата музика е колкото сложна, толкова и противоречива спрямо общоприетите за стила стандарти. Тя далеч не се вписва в идеала за група с изчистен, доминиращ женски вокал, което не е чудно, имайки предвид, че в старите корени на бандата е вплетено мелодет, хеви, че даже и блек звучене. Отделно, втората част от стиловото словосъчетание “готик дуум” все по-често превъзхожда готическите елементи. Прибавете и характерните пространни композиции, залегнали в концепцията на издаваните през средата на 90-те години демота, и ще сте наясно с цялостния замисъл на основния заподозрян за цялия този шум, а именно Anders Jacobsson.

Новото му отроче демонстрира по-ясно от всякога огромния напредък на бандата. Като за начало трябва да отбележа факта, че музиката в “Turning Season Within” е по-достъпна за аудиторията, така че дори незапознатите с дискографията получават шанса да навлязат в мрачния свят на Draconian. Това далеч не е намек за спад в качеството, дори напротив – структурата на самите песни е най-сложната до момента от това, което ни предложиха предишните три дългосвирещи творби. Разполагаме с изключително силно и въздействащо начало в лицето на трите откриващи парчета. “Seasons Apart” с атмосферичната мелодия и преплитащия се с чистото пеене на вокалистката Lisa Johansson дрезглав глас на Jacobsson определено притежава съдба на безспорен хит. Колкото до “When I Wake” и “Earthbound”, едва ли която и да е песен из целия запис улавя така конкретно и безкомпромисно неговото настроение. Без да претендират за особена сложност, китарните рифове изграждат необходимата здрава инструментална основа и компенсират напълно липсата на клавира, така че се получава характерното за бандата тежко и мистично звучене. В “Not Breathing” играта на двамата китаристи продължава да е водещ елемент, но не това е причината парчето да се превърне в мой личен фаворит. Всичко е изведено професионално до съвършенство – от напомнящия на мелодет звуков стил, до дрезгавия шепот на Jacobsson, достигащ ехото на заглъхващ в далечината вик. Самият поет за пореден път разгръща способностите на гения си чрез покъртителната символика и насоченост на лириките, разкрасени с адаптации от поезията на Theres Bjork, като този път повествователната роля е отредена на гостуващия Paul Kuhr от Novembers Doom, оставил отпечатъка си върху шест от деветте песни в опуса. Неангажиращата “The Failure Epiphany” отстъпва място на “Morphine Cloud”, която бих определила с известни уговорки като балада, защото концепцията на “Turning Season Within” поначало е доволно елегична, но по силата на прокрадващите се характерни елементи, композицията наистина може да бъде окачествена като такава. В заключителната част на албума пък са “Bloodflower” и “The Empty Stare”, обобщаващи музикалното начало на Draconian, превръщайки се в идеален завършек преди едноминутния инструментал “September Ashes” с прощалните думи на Kuhr.

Не се наемам с оценки спрямо тавата, но заявката в класацията на изключително качествените неща в този стил определено трябва да се вземе под внимание. Още много може да бъде казано за безупречния запис на Draconian, но далеч не смятам, че нещата ще се изчерпят с това, защото “Turning Season Within” е от феномените, които колкото и да се обсъждат, темата никога няма да е задоволително завършена. Лично аз спирам дотук, оставям музиката да говори сама за себе си и ви съветвам да направите същото. Не вярвам някой да остане недоволен.