Големите албуми се правят от хора, които знаят какво искат и са напълно наясно как да го постигнат. Може би тук е моментът да уточня, че Misanthrope имат няколко такива албума зад гърба си, заедно с всички произтичащи от това последици. Дружината на S.A.S. De L'Argiliere се ползва вече петнайсет години със страхопочитание в средите на френския ъндърграунд – още от времето, когато пробиха окончателно с авангардното приключение “Visionnaire”. Питайте просто някой френски детаджия дали е чувал за тях. Извън родината си агресивната шайка е доволно непозната, а това безспорно се дължи на факта, че с малки изключения, почти всички песни са на френски език - не особено стимулиращ популяризирането им фактор. Не бягайте обаче от тази група, защото така ще изпуснете едно изключително творение. “IrremeDIABLE” е деветият опус на Misanthrope, безобразно гениален. Няма как да не се впечатля от групи, които звучат по свой собствен начин, без копиране на които и да било от съвременниците си. Misanthrope успяват да предадат едно изключително бохемско усещане в своята музика, типично за френските творчески натури по принцип. Леко суетни тук и там, потайни и мистериозни другаде, групата е преди всичко ексцентрична. Музикалното превъплъщение на Misanthrope са едновременно френското конте, заразителният естет и импулсивният хулиган. Настрана от образния характер на групата, стилът им винаги е определян като авангарден/прогресивен дет. Преминаха през немалко стилови трансформации, започващи от силно авангардна банда, преминавайки през мелодет във времето около “Immortel”, за да стигнат до “Metal Hurlant”, послужил като преход към сегашното им силно технично и прогресивно звучене. Всъщност, моделът в предходната тава е доразвит тук. За мое огромно удоволствие, Misanthrope са се пресегнали точно към това позициониране на инструментите, което би им отивало най-много. Болезнено отчетлив във всеки един момент е басът, поет от Jean-Jacques Moreac. Барабаните са оставени в среден план – много ясни и агресивни, докато китарите са изтеглени по-назад от обичайното, достатъчно остри и резки.
Тавата открива тежкото “Les Retourneurs De Pierre”. Кратък встъпителен риф е последван от по-атмосферичен пасаж с оркестрални намеци, само за да прелее малко по-късно до стакато канонада. Точно толкова многолика е групата в протежение на целия “IrremeDIABLE”; акцент е поставен преди всичко на разнообразните рифове, които са запомнящи се, оригинални и превръщат песните в истински пир за слуха. “Phenakistiscope” е по-спокойно и преминава дори през мелодична свързваща част, сякаш отмъкната от времената на “Immortel”. Без изключение парчетата са много ритмични и технични, със стегната мелодичност и разточителни откъм идеи. “Le Passager Du Hasard”, “1857” и “Le Dandy de Boheme” са здрави, мелодични хитове, но тавата изобилства и от агресивни дъскорезници като “Ixion” или “L'infinie Violence des Abimes”. Щедро и с шепи пръска музиката си групата, като се спира с внимание на всяка една отделна песен и изчерпателно доразвива идеите в нея преди да премине към следващата. В този ред на мисли пълнеж няма, защото във всяка една от тях Misanthrope са поставили множество капани за вниманието както в невероятните припеви, така и в поредния здрав риф. Всички парчета стоят самостоятелни и завършени сами по себе си, пренос на идеи няма. Това не пречи на “IrremeDIABLE” да е концептуален, и то не само поради свързващия лиричен елемент, а и заради общото чувство в албума. Всъщност записът се занимава с живота и творчеството на френския поет Шарл Бодлер, творил през XIX-ти век. Много точно е пресъздадена музикално както бохемската изтънченост, така и скандалността на Бодлер, известен най-вече със сборника поеми “Les Fleurs du mal”. С потрес е било посрещнато неговото творчество, разискващо открито теми като морала на обществото, секса и смъртта. Отделни парчета в албума са посветени на отношението му към лезбийството (“Plaisirs Saphiques”) и пристрастяването му към хашиша (“Fantasia Artificielle”). Няколкото продължителни интерлюдии представляват чудесни инструментални пасажи, върху които слушаме поеми на Бодлер. Това сякаш леко ги претрупва, защото самото музикално изложение е достатъчно богато и завършено. Също лека критика отнася и решението да се постави четириминутна, отнемаща инерцията на албума увертюра точно между двете най-силни парчета – “Le Maudit Et Son Spleen” и “Nevrose”, последното от които е пълен бисер, водещ до опасно пристрастяване.
Непретенциозността е оставена за другите - Misanthrope творят с добре премерена доза капризност и превзетост, която обаче им отива много. Най-деликатният елемент от звученето на групата са вокалите на S.A.S, които могат да отблъснат някои от слушателите, но за мен са неразделна част от магията на Misanthrope. Известни асоциации с модерните Cradle of Filth могат да изникнат по отношение на търсена скандалност или щедрото използване на симфонични елементи и клавири, французите обаче по никакъв начин не копират. “IrremeDIABLE” е авангардното събитие на годината, постарайте се да не го пропуснете.
