Маститите музикални фенове и критици казват, че за публиката е най-добре да види една група на концерт в началото или в края на турне. В началото, защото тогава музикантите са свежи, а в края, тъй като тогава са освободени и липсва притеснението да се запазят за следващата дата. Вчерашният концерт на Accept в София попада във втората графа. Нашата столица беше финалната дестинация от тазгодишното турне на немските метъл ветерани, които ни дариха с двучасово шоу, огромна доза позитивизъм и първокачествено китарно блаженство. Въпреки звука, защото концертът беше в зала “Христо Ботев”.

Отскоро Accept са в обновен състав, така дойдоха и в София. Като втори китарист, рамо до рамо с неостаряващия Wolf Hoffmann, се изяви Uwe Lulis, познат на феновете от групите Grave Digger и Rebellion. А новият барабанист Christopher Williams, при все че не е толкова известен, просто отнесе публиката с разчупения си стил и нестихваща енергия.

В организационен план концертът протече гладко, Bulgarian Live Music се справиха добре и направиха всичко възможно звукът да бъде най-качествения, който може да се изкара в зала “Христо Ботев”. Въпросът обаче е, че тази зала просто не е за концерти и какъвто и да си, колкото и да разбираш от звуково инженерство, каквато и техника да имаш, в крайна сметка резултатът ще е най-много задоволителен. Но какво пък, това не попречи на емоцията.

Малко преди 20 часа на сцената излезе подгряващата група – румънците Scarlet Aura, които са познати на българските фенове и получиха позитивно посрещане. Определено показаха страхотен потенциал и ги очакваме отново у нас, за да се насладим на интересния им мелодичен стил, както и на прекрасната им вокалистка. Но всички знаехме кого чакаме.

В 21:02 прозвуча мистичното интро, а малко след това първите акорди на “Stampede”. Accept бяха пред нас! Харизматичният Wolf Hoffmann, скромният, но винаги усмихнат Peter Baltes, вече утвърденият певец Mark Tornillo, Uwe Lulis и Christopher Williams излъчваха толкова силна енергия, сякаш са почивали цяла година, като не спираха да ни се радват и показаха феноменално уважение към българската публика. В своя сет музикантите бяха включили малко повече нови песни, но не пропуснаха да ни върнат и към старите вечни класики. Помитащата китара на Hoffmann бе допълвана качествено от баса на Baltes, а Uwe Lulis, въпреки че изглеждаше доста по-различно от останалите на сцената (дълга коса до кръста и подчертано по-мрачен имидж), се включи с пълна сила в беквокалите и ритъм китарите. Би било много интересно, ако вземе порядъчно участие в написването на песни от предстоящия албум на Accept, защото определено би донесъл още няколко нюанса в тяхната музика.

Млади и стари (браво, скъпи бащи, така се възпитават деца!) посрещаха с възторжени възгласи всяко следващо парче на своите немски любимци и макар публиката да не беше много, това не ѝ попречи почти да срути залата с възгласи. Амалгамата от чувства, която предизвикват Accept, винаги е била характерна за тях – усмихнати до уши, в музиката си те засягат изключително сериозни, понякога дори тъжни теми и ни карат да се замислим за много аспекти от живота като цяло. Така беше и този път. А “Balls to the Wall” си е метъл химн и това стана ясно за пореден път вчера.

Накрая ми се иска да изкажа едно по-скоро лично мнение – Accept не е равно на Udo. Accept е равно на Wolf Hoffmann. Истинската китарна метъл икона и човекът, който би направил първокачествена хеви продукция с всеки. Просто е толкова добър. И дано видим немската музикална метъл машина отново!

Сетлист:
Stampede
Stalingrad
Hellfire
London Leatherboys
Living for Tonite
Restless and Wild
Midnight Mover
Dying Breed
Final Journey
Shadow Soldiers
Starlight
Bulletproof
No Shelter
Wolf and Peter bass and guitar improvisation
Princess of the Dawn
Fall of the Empire
Dark Side of My Heart
Pandemic
Fast as a Shark

Бис:
Metal Heart
Teutonic Terror
Son of a Bitch
Balls to the Wall

Виж снимки от концерта тук.