“Pray” излиза четири години след прословутия реюниън на немските готик метъл величия Crematory. От много полемика беше придружен актуалният тогава “Revolution” поради няколко причини, най-оспорваната от които беше, разбира се, промяната в звученето. Тази стъпка, обаче, винаги ми се е струвала предвидима, тъй като започна още с албума “Crematory” и се наложи стабилно в “Act Seven”, сиреч съвсем не в непосредствена близост до разпадането им. Много хора се отрекоха от бандата заради олекването и заради ориентирането към по-директни и леснодостъпни парчета. За моя радост, винаги съм успявал да погледна непредубедено към творчеството на групата, така че да намеря по нещо ценно във всеки един техен запис, а всеки един без изключение е имал какво да ми даде. Същото важи и за новия, десети поред албум. Crematory са решили съвсем навреме да изоставят доминиращия индъстриъл/електронен елемент в звученето си, развили го напълно още в предишната тава “Klagebilder” – доста здрава и интересна, все още любимата ми от след Lotte-вия период. Не бих имал нищо против да чуя още едно подобно издание, но чест им прави, че са изоставили успешната формула преди да доскучаят, издоявайки я докрай. “Pray” звучи като съвсем чист готик метъл, беше и обявен за голямо завръщане към корените дълго преди издаването си. Чак толкова назад определено не са бръкнали, лично аз бих определил албума като пряко развитие на идеите, заложени в “Believe” и “Revolution” - напълно изчистен от индъстриъл заемките и малко по-мек.
Шепотът на Felix и нежни китарни трели ни посрещат в “When Darkness Falls”. Това е чудесно атмосферично парче, клонящо по-скоро към готик рока, но много приятно, както и подходящ начин за откриване на подобен албум. “Left the Ground” е дейно, забързано и като цяло типично за Crematory от по-модерния им период. Учудващо, толкова кратко след началото е оставено място за дълга, обречена балада в лицето на “Alone”. Обичайната представа за Crematory включва доста по-активен и енергичен старт на албумите им, тук е заложено по-скоро на много импресия, ясни мелодии и мекота. Заглавното “Pray” напомня отчетливо на “Greed” отпреди четири години не само поради факта, че е пилотният сингъл, но и заради общото усещане. До болка хитова и насочена към по-широка аудитория, композицията разстила добре познатите втечнени клавири като капки вода или студен огън. Този елемент като цяло липсва в новия албум - обикновено Katrin извайва силно прихващащи мелодии с кийборда си, докато тук тя има по-скоро поддържаща роля. “Sleeping Solution” извиква асоциации с късните Katatonia, много готик рок изпълнение, меланхолично и успокояващо. Още една първокласна балада - “Just Words”, може би идва малко в повече, но за мое щастие тук албумът претърпява сериозен обрат, защото следва тоталният бетонобъркач “Burning Bridges”. Газещо и мощно парче, което стартира със страхотен риф и се разгръща до истинско мелодет изпълнение. Едно от най-добрите парчета, писани някога от Crematory - ни повече, ни по-малко. Тук дори и Katrin се събужда, за да комбинира изящните си и бързи клавири със симфоничните елементи в песента. Още две скоростни парчета, “Have You Ever” и “Remember” раздвижват окончателно обстановката, малко късничко обаче, защото са последвани от закриващото “Say Goodbye”, а традиционно групата завършва с балади.
Чувствен и затрогващ, “Pray” е задължително издание за всеки един почитател на готика. Настрана от това, обаче, равносметката не е съвсем възторжена. Crematory пазят в дискографията си далеч по-силни албуми, а и аз самият съм свикнал да получавам доста повече от група с такъв ранг. Не бих казал, че “Pray” ме е разочаровал, даже напротив, но завбъдеще очаквам малко по-стегнато представяне от немските ветерани.
