Бях отписал тези млади блекари преди време, но за мое най-голямо щастие тяхното завръщане си заслужаваше чакането. “Contemptus Mundi” е трeтият студиен набег на войнствените французи и както самото име подсказва, e презрителен и нихилистичен. Още “Chaos Supreme” ме впечатли с агресивната обстановка, в която четворката облича музиката си, без да прибягва до изкуствен минимализъм. Много слоеве от рифове, без това да отнема от жилото на суровата първичност. Новият запис продължава по естествен начин сътвореното от Hegemon досега, като същевременно извежда звученето им до една доста по-висока категория. В това отношение немалко е спомогнал и преходът към първия солиден лейбъл в историята на бандата - Season of Mist, сборен пункт за силните на деня в ъндърграунда. Логично, групата е поставила малко повече изисквания към качественото смесване, прибягвайки до преобладаващо двоен китарен модел. С това е пожертвана част от нормалната примитивност в усещането, но мизантропското чувство остава. Още малко в тази насока е завишеният с една идея дял на странични инструменти. Акустични китари и гайди сформират епизодичните интерлюдии, много неприветливи и сдържани, които групата употребява съвсем на място и с усет за детайла. Резултатът е студен и материален блек с лек дъх на мелодичност в духа на Satyricon и Enslaved, а тук-таме се долавят и разпиляни заемки от Dark Funeral (“Eli, Eli, Lamma Sabacthani” – парчето, което ми направи най-силно впечатление в цялата тава). Явно в такава посока са се насочили и Hegemon, но не е особено кратък пътят пред тях, защото френската четворка звучи леко безпристрастно и до известна степен монолитно дори и в многообразието си от пасажи и мелодии. Критиката ми към групата обаче спира тук, защото “Contemptus Mundi” е идеен, енергичен и мощен. Предизвикателство е да се задържиш на границата между новата и старата школа в блека, без да допуснеш и следа от баналност. Hegemon имат много да покажат в тази насока. Далеч над средното ниво в която и да е половина на стила, бандата ниже стабилни, импулсивни и въздействащи парчета с много ярост. Младите французи спекулират с много мотиви от история, литература и религия, които допълват характерния мотив за завоевателя. Това е направено без излишна мегаломания, по-скоро като градивен елемент за чудесна атмосфера, отколкото като нещо натрапващо се. Богатството от теми се разпростира от град Кума - древноегипетско укрепление в Нубия (“Itenou Pedjet”), прочутата фраза на Вергилий за познанието (“Felix Qui Potuit Rerum Cognoscere Causas”), месопотамските демони Asukku, та чак до думите на разпнатия Христос “Eli, eli, lamma sabacthani” (“Боже, Боже, защо ме изостави”), ориенталския жест “Proskynese” за почит към владетел, и Вавилонската улица за процесии “Ai ibur shapu”. А общата тема, която обединява всичко това, е глобално разрушение, война и безбожие.

“Contemptus Mundi” е качествен, своенравен, интелигентен и съкрушителен. Всеки един блекаджия е въртял без оплаквания далеч по-слаби и безинтересни албуми от настоящия. Hegemon носят примамливата атмосфера на френския блек, която прави групи като Belenos или Epheles толкова самобитни и уникални. Прогнозирам, че след време ще поставим до тях и Hegemon, първата стъпка към това вече е факт.