Едно е ясно – метълът стана толкова разнообразен жанр, че журналистите вече си блъскат здраво главите, опитвайки се да категоризират групите. И занапред все по-сложна ще става тази дейност. На музикалната сцена се появиха имена, които съчетават много повече от два или три поджанра, а в последно време немците не спират да експериментират. Появиха се групи като Equilibrium и Wolfchant, които от типични езически/фолк групи, еволюираха в нещо неопределимо. Главните герои днес – Varg – като нищо могат да се прибавят в списъка, редом до гореспоменатите имена.
Ако все пак трябва да се направи някаква категоризация на стила на немската шайка, то това би било нещо от сорта на мелодет / пейгън / фолк / симфо / блек метъл, като в някои случаи се срещат траш и пауър елементи. А що се отнася до мнението на Varg по този въпрос, те съвсем непретенциозно са се определили като wolf metal.
“Das Ende aller Lügen” е най-новото издание на “вълците”, което предстои да излезе на 15-и януари. В него квартетът не предлага нищо нечувано за тези, които вече са ги слушали, но затова пък със сигурност ще привлече нови последователи в редиците си. Въпреки че залагат на сигурно, музикантите са изпипали всичко почти перфектно и така продължават да вдигат летвата все по-високо. “Das Ende aller Lügen” стартира с интрото “Der große Diktator”, което представлява известната реч на Чарли Чаплин от филма “Великият диктатор”. Слушателите ще имат възможност да я чуят преведена на немски, и в оригинал на английски в двуезичното издание. По всичко личи, че албумът е с политическа насоченост – ако не напълно, то с определени намеци. Интрото само по себе си е достатъчно правдиво свидетелство в тази посока. Едноименната песен, която удря директно след въведението, също е силно политизирана. “Das Ende aller Lügen” е епична и енергична творба, която се оказва стратегическата примамка за слушателя.
Енергията на първата пълнокръвна композиция прераства в бясната “Revolution”, а “Streyfzug” успява да овладее положението като нормализира нещата с релаксиращите в края акустични пасажи и чисти вокали на фона на хорови припявания. “Achtung” е парче, типично за повечето немски групи – с маршов ритъм и постоянно повтаряне на заглавието под инструментал от насечени рифове. Екстремните “Dunkelheit” и “Einherjer” отнасят глави и се оказват две от най-силните произведения тук. Разположената между тях “Totentanz” пък впечатлява с красиво изпълнени чисти вокали и с гостуващ женски глас. Макар да не е последна, “Wintersturm” е истинският финал на записа. Тя прихваща в началото енергията на “Einherjer”, а в края си се трансформира в епос, достоен да закрие.
За съжаление не това е финалът според “вълците”. “Ascheregen” не успява да достигне величието на нито една от предходните пиеси и се явява като най-слабата песен в диска. Въпреки това, годината стартира успешно. Varg вдигнаха летвата високо – да видим дали колегите им ще успеят да противостоят.
