В случай, че някога си се докосвал до “Super Collider”, то тогава си наясно, че а) тази гадост се слуша максимум веднъж в живота и б) нещо тотално се е сбъркало в съвременната музикална индустрия. Но това не е всичко – докато дирижираше онова, което по всички параграфи звучеше и продължава да звучи като погребалния марш на собствената му група, Dave Mustaine изглеждаше като човек, твърдо убеден в своята правота. Сега, ако случайно си забелязал нещо нередно в последното изречение, то това е защото действително има такъв момент. А ето я и самата истина – тук винаги е била най-голямата му грешка; Mustaine винаги е прав. Той знае всичко. По-добре от всеки друг, естествено.
Преди появата на “Dystopia” се бяхме подготвили за нови “Risk”-ове. Mustaine никога не млъква – това също си е “Risk”. Най-големият от всички обаче бе този да направи още един Megadeth след кошмарния, шокиращ провал на последния. Както можеш да се досетиш – ето го и него. Тук обаче ситуацията е коренно различна. С два члена на групата аут (Chris Broderick и барабаниста Shawn Drover) и нови двама на тяхно място (бразилския китарист Kiko Loureiro и наетия от Lamb Of God барабанен виртуоз Chris Adler), Mustaine отново се е устремил към върха. От който едва не се очисти при последното си падане.
“Dystopia” звучи сякаш “Super Collider” никога не се е случвал. Нещо повече – същото се отнася и за далеч по-фокусирания му, макар и твърде предвидим предшественик “Th1rt3en”. Днес Megadeth са изключително близо до интензитета на “Endgame”, а в определени моменти – в песни като “Fatal Illusion” или “Post American World” – те надминават очакванията по забележителен начин. “If you don’t like where we’re going / Then you won’t like what’s coming next”, гъгне Mustaine в последната. Този път няма такива рискове. Тоест “Risk”-ове.
От заглавието ѝ, през откриващите ориенталски напеви, до реплики като “The Messiah part mass murderer” става ясно, че “The Threat is Real” – парчето, с което започва 15-ият студиен албум на Megadeth – черпи директно вдъхновение от терористичните атаки в Париж (миналата година) и последвалото ги предупреждение за още. Човек трябва да е подготвен, че Mustaine има мнение и по този въпрос – както намекнахме по-рано, по всеки въпрос – но когато го изразява зад микрофона, още повече в най-силната си песен от близо седем години насам (приблизително толкова минаха от появата на “Endgame”), нещата добиват коренно различен вид. И докато рифовите удари те повалят един след друг, с композиции като заглавната, “Death From Within” и “Bullet to the Brain” Megadeth още веднъж са уловили есенцията на “Rust in Peace” и “Countdown to Extinction”.
Мейнстрийм хеви метълът никога не е бил в толкова отчайващо състояние. Тъкмо затова и “Dystopia” е така необходим албум – малцина са музикантите, способни да комбинират убийствено композиране с тази енергия и абсолютно красноречивата си позиция (в това, което реално казват). Сега е време Mustaine да млъкне. И да остави “Dystopia” да говори вместо него.
