Wolf Hoffmann от Accept преди време беше казал, че ако Бетовен живееше днес, със сигурност би композирал метъл. И, честно, човекът е напълно прав. В последните десетилетия метълът показва приемственост с класиката повече от всяка друга музика. И докато по-известните симфонични групи се стремят към постигане на епичността, която е модерна днес и се среща доста често във филмовите саундтраци, то други започват да схващат и по-романтичната страна на музиката-майка.
Италианците Fleshgod Apocalypse са едни от малкото, да не кажа единствените, които успяват до такава степен да се доближат до класиката, че направо да те изумят. Музиката, която ни представят с най-новия си дългосвирещ албум, директно те хвърля в епохата на романтизма – XVIII - XIX век. И тук идва въпросът, тормозещ както незапознатите, така и тези, които знаят за какво става въпрос – как е възможно да се комбинира класически романтизъм с дет метъл? Отговор липсва. Фактите са налице, и са доста брутални... по един романтичен начин. Песни като сингъла “The Fool”, “Paramour” и заглавната “King” потвърждават това. Първата може да бъде определена като типичен дет метъл, но само донякъде. А разликата между “The Fool” и дет метъла се усеща веднага с пускането на парчето – лиричните клавири, променливото темпо, чистите вокали на припева. “Paramour” е опера, колкото и да е трудно за вярване, а “King” е прекрасна клавишна пиеса, достойна да влезе в школите по пиано.
Естествено, не липсват и мотивите на епическото начало, от които ти настръхва косата. “In Aeternum”, “Cold As Perfection” и “And The Vulture Beholds” удрят толкова здраво, че в скоро време нещо по-епично едва ли може да се появи в плейлиста. А за феновете на добрия стар класически дет метъл, квинтетът грижливо е подготвил касапниците “Mitra” и “Gravity”. Най-дългата композиция в албума, “Syphilis”, е метафорична препратка към съвременния свят, като чрез своята същност и лирическа структура не се отличава от епохата, която представя “King”.
Fleshgod Apocalypse са се справили блестящо този път. Разклащането, което се усети след излизането на “Oracles” (2009) се е изпарило. “King” e мощен епос с потенциала да бъде албум на годината.
