Rotting Christ са всенародни любимци от близо сто години, така че всеки път, когато обявят нов албум, можеш да си сигурен в едно – родителите на твоите родители ще разберат първи.

Това по никакъв начин не означава, че Rotting Christ са правили най-силната си музика в ранната си кариера. Тъкмо обратното – в остро противоречие с природните закони, гръцката блек метъл сензация се превърна в международна такава едва през 2007-ма с брилянтно изчистения, ударен “Theogonia”. Така лидерът Sakis Tolis и брат му Themis най-после реализираха най-голямата си амбиция. Да бъдат на първи фронт в екстремната сцена. Днес те са по-опитни от всякога.

А опитът си личи отдалеч. “In Nomine Dei Nostri” открива “Rituals” там, където свърши предшественика му, масово одобрения – но в пъти по-слаб от “Aealo” – “Κατά τον δαίμονα εαυτού”. Това е мрачен, изкривен, сатанизиран марш в епични пропорции, какъвто единствено Rotting Christ умеят да изковат с тази (забележителна) лекота. “In the name of Satan, the Ruler of the earth, the King of the world”, проповядва Tolis, преди отново да поеме командването на демоничната си орда: “I command the forces of darkness to arise from the depths to attend us”. И вече си вътре.

“Rituals” следва променливи секвенции, които само усилват въздействието на всяка една от неговите песни. “Ze Nigmar” е бавна и монотонна, същевременно странно аналогична на последната ера на Behemoth (“The Satanist”), където рифът е по-скоро стена, отколкото риф. “Apage Satana”, може би най-сериозното попадение в албума, улавя апокалиптичните настроения на Neurosis в класическия период на “Times of Grace” и ги трансформира в автентичен Rotting Christ. А по-нататък идва “For a Voice Like Thunder”, в която са залегнали класически хеви метъл тенденции, така че не само заглавието да напомня на Amon Amarth.

По отношение на продукция и цялостен подход, “Rituals” е, смеем да кажем, Rotting Christ в най-изчистения им, добре премислен и, категорично, фокусиран вид. Разбира се, добре е да знаеш, че тук си говорим за блек метъл за масова употреба, така че не очаквай нещо адски дълбоко и проницателно. Това не е интелектуално предизвикателство, а лека танцувална музика за черните сърца.

Комерсиално-екстремна, но не и екстремно комерсиална.