Малко неща са по-преебани от това да те захвърлят в непознат, далечен и изолиран край на вселената. В един такъв контекст величини като време и пространство автоматично престават да съществуват. Там, където си се озовал, законите на физиката не са същите. Там, откъдето се връщат Oranssi Pazuzu.
Фактът, че въобще са открили пътя към вкъщи, е достатъчно невероятен – в известен смисъл дори смущаващ – сам по себе си. Онова, което са видели обаче – и което лежи в основата на извратеното им, отблъскващо творчество – е толкова плашещо, така стъписващо и, да, умопомрачително, че простосмъртните са обречени завинаги да изгубят правото си на покой. Още от първата си среща с “Värähtelijä”.
Накратко: било е писано да се случи. Финландският блек метъл авангард се появи на небосклона с два шизофренни албума в лицето на дебютния “Muukalainen Puhuu” (2009) и отвратителния му наследник “Kosmonument” (2011), но първите истински индикации за онова, което предстоеше да се случи, дойдоха малко по-късно. За мнозина – включително и за нас самите – 2013-а бе годината на “Surgical Steel” и “Sunbather”. За Oranssi Pazuzu – годината на “Valonielu”, чиято сила и цялостна (побъркваща) атмосфера абсолютно заслужено спомогнаха за големия пробив на мистериозния квинтет във високите етажи на ъндърграунда. Сега настъпва времето на тяхната доминация.
А доминацията си има име. “Värähtelijä” не просто звучи достатъчно убедително в условията на пост-“Valonielu” света, в който им се налага да провеждат ненормалните си експерименти. “Värähtelijä” е съвсем различен феномен. Албум без аналог. Не е само звукът, наподобяващ всмукването на мозъка ти в спираловидна тръба, нито психологическия тормоз, упражняван през цялото му 70-минутно времетраене. Oranssi Pazuzu са открили начин да излязат отвъд всички граници. Жанрово този албум… няма жанр. Структурата му е силно аналогична на това, което Michael Gira практикува в последните два проекта на Swans, с хипнотична репетитивност, разкъсвана от мощни взривове дисонанс и чувството за наближаващ апокалипсис. Фронтменът Juho “Jun-His” Vanhanen остава верен на две неща – на краутрок влиянията и на дилъра си. Междувременно, в моментите, когато не се впуска в трескави неравноделни “акции”, ритъм секцията движи безумни трайбъл ритми а ла “Through Silver in Blood”. Ефектът е наркотичен.
“Värähtelijä” действително не е блек. Нито дуум. Нито нойз. Нито пост-каквото-и-да-било. “Värähtelijä” е просто Oranssi Pazuzu и тъкмо това е най-големият ужас. Но метълът отчаяно се нуждаеше от иновативност. Чакахме този албум повече от десет години. Сега го имаме.
Едно слушане – само едно. И никога повече няма да си същият.
