Killswitch Engage са една от групите, при които липсва разпознаваема стилистика. При все че са едно от големите имена на модерния метълкор, те не са добавили много оригиналност във формулата, освен комичното поведение на китариста им на сцена. Талант и нюх несъмнено присъстват, но въпросът тук е дали това е достатъчно. Името “Incarnate” бележи новото им издание – в превод: “въплъщение“. Да, действително – групата е живо въплъщение на метълкора, на най-основополагащите му части, но докога това е достатъчно?
Албумът се разгръща бавно, макар че някои биха го нарекли тежко. За пореден път чуваме това, което същите някои биха нарекли “стил”. Независимо дали си фен или не, тук едва ли ще откриеш изненада. Всички тракове са с класически аранжимент, до такава степен, че в момента, в който го осъзнаеш, можеш да предвидиш кой елемент къде ще се появи. Въпреки че това е така, всичко присъстващо може да се похвали с перфектно качество и изпълнение. Просто елементите сами по себе си нямат особена музикална стойност. В звученето се усеща хардкор присъствие – от засегнатите теми до самото изпълнение: набиращи галопи и фрази като “Who can raise you from the fall and save you? Only you!” отиват на групата. Песните са на ангажиращи теми, които жанрът забрави в последните години, но са изпълнени по не особено ангажиращ начин. Това, в зависимост от настроението и очакванията, може да бъде страхотна комбинация. Цялостно изказът е елементарен, но има ценни строфи, които оставят място за размисъл. Основен проблем тук е именно това неразбирателство между темата и композицията. Вместо Killswitch да се възползват от философските си пориви, за да разчупят композициите си и да ги построят така, че да съпровождат идеите, се случва обратното. Стриктно спазваната структура действа като затвор, защото значението се губи из нещо толкова базово като звучене. Ако сте несъгласни, ви е нужно само да си представите някое произведение на Hatebreed, изпълнено с аранжимент в стил “My Heart Will Go On” – тук е подобно, но наопаки.
Още преди време класическите групи са осъзнали, че един инструментал трябва идейно да подхожда на избрания текст, но KSE все още не са открили топлата вода, което възпира много от парчетата тук да разгърнат своя потенциал. Те остават просто класически метълкор, на какъвто сме се наслушали в изобилие, дори в собствената им дискография. Друго характерно за този труд е, че е основно тежък, което е жалко, защото когато е по-мелодичен, е много по-приятен за слушане. Тембърът на чистите вокали, в комбинацията с реещите се китари, при все наличието на клише в тази комбинация, остава въздействащ. На финала, когато се направи съпоставка, проличават приликите: всички по-мелодични и бавни сегменти са си останали същите, всички по-тежки са си останали същите. И в този звук продължава да липсва специфика, върху която бандата да се концентрира. Неслучайно най-известните им хитове, излизащи извън метълкор рамките, са тези, които имат по-обемно присъствие на чисти вокали – това е нещо, което музикантите могат да превърнат в голям позитив, но, уви, така и не се достига до там. Същевременно съставът заслужава специални адмирации, задето в един свят на ЕР-та и смешно кратки албуми са пуснали издание с траклист от почти час – както си му е редът. От друга страна, много от съдържанието може да се приеме като пълнеж, но отново – всичко зависи от очакванията и настроението.
Killswitch Engage може би имат специфичен стил, който се изразява именно в това, че нямат такъв – защото са олицетворение на жанра, както може да се приеме и заглавието “Incarnate”. Изчистеният и качествен звук остава константа; това, което много хора наричат “стил”, тук също присъства неизменно, но липсата на ясно открояващ се хит (за пореден път в метълкор запис) остава дупка, която наистина тежи.
Това е един от онези албуми, на които им трябва време. Трябва да го чуеш няколко пъти, да му позволиш да ти влезе под кожата, да прочетеш текстовете и да схванеш. Тогава той става приятен, дори на моменти въздействащ, но не успява по никакъв начин да скочи над това ниво и е жалко, че потенциалът за това пулсира. Но, в края на краищата, групата така е избрала и може би именно този негатив за някои е големият позитив, който ги е направил едно от най-големите имена в жанра.
