
Изисква се особен вид лудост, за да дръзнеш да стигнеш толкова далеч от човешкото – както в социален, така и в пространствено-времеви аспект. Някои хора просто откриват комфорт в самотата. Изолацията има различни лица, но 23 години след легендарния първи и – за всеобщо нещастие – последен удар на Disembowelment, някои от същите онези интроверти, които стояха зад “Transcendence into the Peripheral”, са се гмурнали толкова дълбоко в недовършените си, далеч небезопасни изследвания на неведомото, че човек спокойно би изгубил ориентир. Дори да си мисли, че е бил подготвен. Е, не е.
В албум, чието жизнеутвърждаващо – в тесния контекст на Inverloch – значение прави ярък контраст с често обезсърчаващата си, обгърната в безнадеждност атмосфера, причината да се хвърлиш след тях следва да се корени или в собствената ти лудост, или в твърдото убеждение, че те всъщност знаят какво правят. Най-често и двете. Годините минават, тенденциите се менят, а “TITP”, макар и забравен (тоест: престъпно подценен), си остава една от фундаменталните предпоставки за съществуването на дуум/дет хибрида, заедно с кощунствения “Into Darkness” на Winter. Подкрепени от двама членове на отдавна несъществуващия Disembowelment, китариста Matthew Skarajew и ударника Paul Mazziotta, Inverloch имат изчистена концепция за опасното си наследство. И знаят как да процедират оттук насетне.
“Distance | Collapsed” е плод на абсолютно тенденциозно отчуждение от всички съвременни правила и норми в екстремната музика. Въпросното отчуждение обаче не е обвързано с някаква арогантност – това са радикалните идеи на Inverloch, реализирани с още по-радикални (изразни) средства. Тъкмо с осъзната индивидуалност и смирена съзерцателност австралийците са фокусирали усилията си в интелектуални, емоционално изсмукващи главоблъсканици, които обикновено свършват с обширни, стилово непредубедени композиции. Откриващият заглавен ад “Distance Collapsed (In Rubble)” е поравно окултен Portal и тромав Morbid Angel от ерата на “Gateways to Annihilation”. “From the Eventide Pool” достига депресията на пълнокръвна фюнеръл дуум церемония. “The Empyrean Torment” е 12-минутен свободен полет право в заешката дупка. Само че белият заек го няма. Всъщност, шансовете са теб също да те няма. Не питай защо.
“Distance | Collapsed” разчита еднакво много на атмосфера и техническа прецизност, осезаема дори в така гъстата мъгла на финалната му продукция. Това не е лесен трип. Гаден трип е. Един от онези трипове, след които би предпочел да се изолираш от всичко и всички. Досущ като Inverloch.