Промяната не е непременно нещо хубаво, но пък почти винаги води до нови резултати. Вероятно от този принцип изхождат и Lacuna Coil в своя осми студиен запис. Нещо повече, италианците не просто са заложили на различното, а сякаш са достигнали някакъв повратен момент в своята кариера, в който или продължават по отъпканата пътека, или е време да направят обратен завой по “черния път”. Избирайки втория вариант, групата е наясно с неизбежните рискове, но те сякаш са поставени наравно с възможността от поредния еднообразен албум с етикет “творчески застой”.
Тук е моментът да предупредя: ако очаквате танцувалните радио хитове с поп елементи, станали малко или много част от облика на бандата, ще останете неприятно изненадани. “Delirium” е пропит с мрачна и зловеща атмосфера, канеща слушателя да пристъпи в новоиздигнатия “lacuna-санаториум”. Замислен и реализиран като концептуален, албумът ни въвлича в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, обрисуващ ежедневните форми на лудост, с които сме принудени да се сблъскваме.
Откриващото парче “The House of Shame” буквално предизвиква шок и объркване. След 14-секундното лирично встъпление, Andrea Ferro надава мощен и безмилостен рев, съпътстван от доста готик китарно-ударна секция, а на техния фон се извисява ангелският глас на прекрасната Cristina Scabbia. Общо взето такава е концепцията и на целия запис – игра между “красавицата” и “звяра”, между тежките и чистите вокали. Прави впечатление, че Andrea все по-често излиза на преден план и доминира със своите гласови възможности. “Broken Things” продължава с насечените ритми, докато едноименната “Delirium” залага повече на еднообразие, опростеност и бързо запомнящ се припев. Мрачната атмосфера в “Blood, Tears, Dust” е успешно подсилена от почти извънземния глас на Scabbia, за чийто фон служат магично звучащи готик клавири. В “Downfall” изявата e изцяло предоставена на нежната вокална половинка на групата, което автоматично носи изящество и мелодичност, както и напомняне за типичния Lacuna звук. Зловещата “Take Me Home” буди неизбежни асоциации с най-кошмарните филми на ужасите със своя хор от детски гласчета, който ни приветства сякаш от лунапарка на лудостта. В “You Love Me ‘Cause I Hate You” се усеща комуникацията между Andrea Ferro и Cristina Scabbia – тя с по-ниски вокали, като че ли опитвайки се да укроти надигащия се срещу нея звяр. “Ghost in the Mist” и “My Demons” се завръщат към насечените и агресивни китарни и ритъм партии и тежките груув вокали, редуващи се с нежния и чист глас на красивата фронтдама. “Claustrophobia” се явява повече като препратка към старите неща на групата, в добавка с клавири и подържан басов ритъм, постепенно водещ към мелодично китарно соло. Закриващата “Ultima Ratio” доизгражда облика на албума, като отново набляга на насечени барабанни откоси, яростни вокали и извисяващата се като ангел фигура на Cristina Scabbia.
“Delirium” определено е най-тежката и агресивна творба, издавана някога от Lacuna Coil. Самата Cristina в интервю споделя, че това не е просто нова глава, а началото на нова книга в живота на групата. Дали това е така, предстои да разберем, но едно е сигурно – тази промяна вдъхва нови сили, нова посока и облича иначе познатия стил в нови дрехи. Макар и труден за приемане и наситен с мрачно настроение, “Delirium” има невероятното свойство да става все по-пристрастяващ с всяко следващо слушане.
