
За 14 албума в рамките на по-малко от 35 години Sodom тъпчат по една доста ясна пътека: тази, която ги превръща от култови пионери на тевтонския траш – както и банда, оказала немалко влияние върху съграждането на блек метъла като цялостно движение – във все по-големи жертви на собственото си наследство. Какво, по дяволите, ще рече това? Отговорът е възможно най-баналният. От една страна стоят десетките, ако не и стотици имитатори, които, особено през XXI век, са последното нещо, способно да задържи вниманието ти за повече от една бира време. От друга – самите Sodom, упорито настояващи да заемат позицията на собствените си най-добри имитатори.
Мисията е успешна. С последните си два албума, "In War and Pieces" и (особено) "Epitome of Torture", немското трио съумя да си възвърне позагубената инерция, а донякъде и да повтори ефикасната бомбардировка на "Code Red" и "M-16" – дотогава последните наистина силни попадения на Sodom. А сега, три години по-късно, "Decision Day" продължава точно там, където свърши неговият предшественик. Отварящата "In Retribution" – най-дългата песен, която групата е писала от 15 години насам и една от най-дългите в цялото им творчество – дава ударен старт на висока скорост с многобройни прецизни изстрели право в целта: главата ти.
И все пак "Decision Day" е албум на Sodom, така че той нямаше да бъде завършен без закачливо-хумористичния аспект на... ами, на нещата. Тук има песен, озаглавена "Vaginal Born Evil" (Мелисандра, някой?), а лирическият талант на Tom Angelripper блести особено ярко в Motorhead-ската спийд резачка "Caligula": "Mighty evil imperator / Unholy creature / Insane aggressor". Както се казваше: колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите.
"Decision Day" инатливо застава в позицията на поредния стабилен Sodom, където "стабилен" в никакъв случай не е по-тежък акцент от "пореден". Всъщност досущ като "Under Attack" на Destruction по-рано тази година, класата е неоспорима така, както е неоспорима и незаинтересоваността на групата да се съобразява с предубежденията ти. Дали в това има нещо лошо? Разбира се, че не. Междувременно обаче "Decision Day" е по-скоро освежаващо брутален, отколкото запомнящ се.