Когато преди две години се появи дебютният албум на Evile, той мигновено получи заслужено внимание и бе подобаващо оценен от всички страни. Сега, “Enter the Grave” вече е всепризната траш класика и един от най-големите опуси в този стил за последното десетилетие. Основани през 2004, младоците от Англия светкавично бързо преминаха от ниво “гаражна банда” до “най-голяма млада надежда в траша”. Подобен скок е непосилен за почти всички групи от новата вълна в жанра като Solitary, Rumpelstiltskin Grinder или Trenchfoot, които наистина са яки, но и обречени да останат обикновени еднодневки - колкото да влязат в колекциите на фанатизирани фенове, без обаче да са създали нещо значимо. С отлива на вълната, си отиват и те. Evile, за разлика от тези групета, със сигурност ще си осигурят място в историята. Те оползотворяват таланта си, като се сцепват от труд. Подгряваха на Megadeth, спечелиха признанието на класици като Onslaught, а хубавото за момчетата изглежда тепърва предстои. След ритащия задници и съдиращ кожа първи диск, дойде времето за новата лудница - "Infected Nations". Във всяко отношение това е амбициозна творба. Обложката е дело на гения Michael Whelan, сътворил артуърка на култовото второ Obituary - "Cause of Death".

За записите британците отново са наели легендарен продуцент. “Enter the Grave” мина през Flemming Rasmussen – човекът, ошлайфал саунда на велики албуми на Metallica, Morbid Angel и Аrtillery. Сега зад пулта е седнал Russ Russell, работил с Napalm Death, Dimmu Borgir, Amorphis. “Infected Nations” вади абсолютно перфектен звук. Що се отнася до музиката, деветте парчета в албума са на едно равнище с класиките, намерили място в дебютния Evile. Пак притежават много от онези спиращи дъха моменти, но им трябва повече време, за да отлежат. Доста по-усложнени композиции, които след няколко завъртания бавно, но сигурно превземат ума на слушателя и трайно се настаняват във главата му. Абсолютно всяка песен е мрачна и титанична, мотивите яростно се менят. Рифовете са безумно тежки, а гласът на Matt Drake е меко казано демоничен. Появяват се и наченки на прогресивност, особено в зашеметяващия единадесетминутен финал - инструментала “Hundred Wrathful Deities”.

В “Infected Nations” ще открият своя албум на годината фенове на старите Slayer, Onslaught, Exodus, Sepultura и въобще тоталната олдскуул злоба - от тази, която неминуемо те разкъртва. Това е и задачата, която Evile са си поставили. Те не са тук за пари и за слава (но ще получат и от двете), а за да премажат фасоните на колкото се може повече народ, свирейки любимия си траш.