Групата, за която четете в това ревю, би трябвало да е позната на всеки един любител на екстремния звук. Защото Те са основани през далечната 1983, Те нямат аналог в света на музиката, Те направиха така, че спецовете в журналистическото дело да обърнат погледите си към една държава, от която никой не е очаквал толкова силна сцена, каквато виждаме в днешно време. Сцена, повлияна главно от Тях. Vader са класици и моето мнение за тях е същото, каквото е мнението на хората с вкус за Вивалди или Моцарт. Полската институция заслужава страхопочитание, дори само заради убийствени песни като “Carnal”, “Cold Demons”, “The Sea Came in at Last”, “ShadowFear” и още много безпогрешни куршуми от същия калибър (не ми се изброява по-голямата част от дискографията им).

Тригодишна пауза и Vader отново са пред нас, гордо представайки ни новата си, девета студийна творба. “Necropolis” е едно от заглавията, на които възлагах най-големи надежди. Ето защо след няколко обстойни преслушвания не можех да се отърва от чувството, че нещо в албума не е наред. Като се замисля, не би трябвало да е така, защото това си е запис, достоен да носи името на великите си създатели. Като изключим двете разхвърляни интрота - “The Seal” и “Summoning the Future”, които са съответно на пета и осма позиция в траклиста и са абсолютно ненужни, останалите девет композиции са с типична Vader-ска структура. Олдскуул дет, примесен с малко траш, с ясно разпознаваемия почерк на групата. Темпото не пада под средното, парчетата са кратки, стегнати и ударни. На лице са рифовете - моторни резачки, жилещите сола и помитащото гласище на Peter Wiwczarek. В “Necropolis” я няма онази епичност на “Impressions in Blood” и “The Beast”, но за сметка на това “Rise of The Undead”, “Never Say my Name”, “Anger”, “We are the Horde” са инжектирани с канска доза брутализъм. Много хора са недоволни, че Vader са започнали да се повтарят, но би трябвало да го казват в добрия смисъл, защото те просто не изневеряват на звученето си. Аз лично предпочитам за тази банда точно това, тъй като винаги има опасност да загубиш себе си в експерименти, както се случи с немалко екстремни състави.

“Necropolis” е страхотен албум - чист Vader. Не е съвършен и отстъпва на новите тави на Behemoth, God Dethroned и Vomitory, но в никакъв случай не бива да бъде охулен. Не всеки диск е шедьовър, но ние и не искаме това. Трябва ни нещо яко и полската машина задоволи отново тази нужда.