Cephalectomy е доста неизвестна група, която се опитва да пробие вече дванадесет години и все не успява. През тази канадска банда за над едно десетилетие са минали сума ти знайни и незнайни музиканти. В момента единственото голямо име в състава е Peter Mastre от сънародниците Thy Flesh Consumed. С мисълта, че този човек учавства в Cephalectomy, завъртях поне десетина пъти четвъртия им студиен албум - “An Epitaph to Tranquility”, за да мога да съм максимално обективен в преценката си.
След неубедителната дългосвиреща тава от миналата година - “The Dream Cycle Mythos”, групата отново се е опитала да утвърди своя “неповторим” стил, и до известна степен е успяла. С музиката си момчетата искат да превърнат в реалност това, което виждате изобразено на обложката. Аз лично стискам палци да стане следващия път, защото сега нещо не се е получило. Като се замисля обаче, Cephalectomy май никога няма да изплават от блатото на затъващите в посредственост групи. Канадците показват добри умения на инструментите си и неосъществен творчески потенциал. Парчетата започват хубаво с доста силни мотиви, но проблемът им е в това, че идеите не са доразвити. Стилът е някаква смесица от грайнд и брутален дет метъл. Глупавото е, че всичко се размива, защото Cephalectomy помпат с прекалено количество епичност всяка композиция. Те, в желанието си да бъдат оригинални, вмъкват я някой акустичен пасаж, я някоя партия на клавири, и става албум от типа “ни рак, ни риба”. Казвам това, не защото съм консерва - нямам нищо против и саксофон да добавят към тресните си, стига да звучи добре. Еднообразието в “An Epitaph to Tranquility” е побъркващо и дори на пръв поглед краткото времетраене на албума (тридесет минути) ще ви се стори много. Лично аз последните няколко пъти го оставих да ми бъде просто фон, за да не се опитвам отново да търся нещо интересно. Грухтенето е изнесено на преден фон и цикли дразнещо. Бластовете са бързи, но също адски скучни - все едно барабанистът е робот, настроен да тропа в един точно определен ритъм за всяко парче. Тягостно е.
Това, естествено, е лично моето впечатление. Не ви препоръчвам новия Cephalectomy. Не е болка за умиране, ако сте ненормални маниаци на екстремната музика и не го чуете.
