Ето ви още едно доста силно дет метъл заглавие за тази година. Холандската дружина Asphyx, отдавна придобила култов статус, издава своя седми дългосвирещ албум – “Death… the Brutal Way”, с който се завръща на сцената след девет години мълчание. Дискът не ме разочарова с почти нищо, защото това си е чиста проба олдскуул детец, издържан в традиционното за бандата средно, до бавно темпо. Рифовете са влудяващо тежки, а басът директно започва да ни троши костите от самото начало. Вокал на Asphyx е оригиналното им гърло - легендата Martin van Drunen (Hail of Bullets, екс – Pestilence и Bolt Thrower) и благодарение на неподражаемите му, дрезгави, дълбоки ревове “Death… the Brutal Way” е съвсем ужасяващ за вашите съседи.

Освен Martin, в текущия състав на холандската машина е и един друг изрод от супергрупата Hail of Bullets – Paul Baayens, който е и титулярен китарист в чудовищната групировка Thanatos. Присъствието му се усеща доста добре в новия Asphyx – не само като мелодии, а и като лирики (кървави престрелки, война и т.н.) “Death… the brutal way” опасно наподобява миналогодишната Градушка от куршуми – “Of Frost and War”. Едно от парчетата – “Black Hole Storm”, изненадва с интро на пиано, което не бива да ви притеснява, защото бавната, измъчваща сетивата ни рифова бомбардировка бързо заменя клавишите. Освен това имаме и две по–динамични песни в лицето на едноименната и “Rifle Gun Redeemer”, както и инструментал, красноречиво наречен “The Saw, the Torture, the Pain”. Мелодиите във всяка композиция са разнообразни и хващащи, което ви гарантира по-дълго слушане. Въобще – прошка няма.

С това свое завръщане Asphyx затвориха кръга от възродени холандски култове и доказаха, че сцената в тяхната държава е в отлична форма. Така че не се попипвайте, а си намерете “Death… the Brutal Way”, грабвайте каса бира и се насладете на мощта на старата школа. Само ви предупреждавам - солата може да ви се сторят малко, както стана в моя случай.