Началото на великите Suffocation е поставено доста отдавна - през 1990-та година. В зората на това десетилетие групи като Death, Obituary, Morbid Angel, Malevolent Creation, Deicide, Cannibal Corpse се борят да си заслужат славата на най-брутална банда на Земята. Само че с дебюта си от 1991 – “Effigy of the Forgotten”, Suffocation изпотрепват цялата си конкуренция на сцената. Нюйоркчаните свирят толкова бързо и тежко, колкото никой не го е правил преди тях и заслужено са титуловани за основоположници на един от най–интересните и силни стилове в метъла – бруталния техничен дет. Тази музика набираше мощ през годините и роди най-злите си чеда в първата декада на 21-ви век. В последните месеци, обаче, тех детът позаспа (единствената по–интересна тава бе последната на немците Obscura) и татковците Suffocation решиха да вземат нещата в свои ръце.

“Blood Oath” е наименованието на десет смазващи крошета, след които малцина биха оцелели. Тази група отдавна е доказала, че не прощава, и отново оправда (че даже и надскочи) свръхвисоките очаквания от страна на феновете. Новият диск звучи още по–разгромяващ от предходния, едноименен триумф на брутализма и освен това има още по–хубава продукция, отново дело на Joe Cincotta. Иначе музиката си е изцяло издържана в уникалния стил на Suffocation – мега тежка, но и вълнуваща, за разлика от последните работи на Hate Eternal, Vital Remains и на още купища групи, които гледат само и единствено да бичат зверски, без значение дали ще вдъхновят слушателя. В “Blood Oath” се убеждаваме за пореден път, че слушаме произведение на хора, които не просто са феноменални музиканти, а и много добри композитори. Темпото отново се сменя с паранормална бързина, Frank Mullen грухти още по–грубо и отпреди, а ако рифовете в този диск можеха да се трансформират в сатъри, то цялото човечество щеше вече да бъде изкормено. Всяко едно шибано соло е наточено до блясък острие, забиващо се во веки веков в главите ни. Басистът Derek Boyer, който влезе в редиците на Suffocation през 2004-та, е един от най-големите в стила – кариерата му минава през групи като Criminal Element, Dying Fetus, Vital Remains. Партиите му в “Blood Oath” ми прецакаха вече два чифта слушалки, с изглед за още. Едно от най–любимите ми неща в техничния дет са бластовете. В това отношение тъмнокожият Mike Smith е перфектен. По–разнообразни барабани не са се появявали от последния Nile насам.

Всеки един елемент в този диск е ошлайфан на максимум, а песни като едноименната, “Dismal Dream”, Images of Purgatory”, “Cataclysmic Purifaction” и “Mental Hemorrhage” влизат спокойно в компилация за най-доброто от Suffocation. И все пак няма да избързвам, обявявайки “Кървавата клетва” за дет метъл албума на годината, защото се задават нови неща от моите любимци Nile, Vader и Morbid Angel, а след миналогодишния Decrepit Birth, даже не смея да си мисля какво чудовище ще издадат през 2009-та. Обаче е факт, че Suffocation вдигнаха летвата много високо. Предстои ни да видим дали някой ще успее да я прескочи.