Остарели, надебелели и изродясали, старите пушки Brutal Truth отново са тук. Щатската дружина се завръща след почти 12 години отсъствие с нов дългосвирещ албум - "Evolution Through Revolution". За тази тава се шумеше много. Олдскуул фенове и почитатели на по 15 години, които само бяха чували за легендата Brutal Truth, бяха насочили погледа си към Kevin Sharpe и компания, а те самите също не скромничеха излишно и бяха уверени, че издават един от най-добрите грайнд опуси на годината. Въобще, на нас феновете само ни оставаше да чакаме в тревожно напрежение (като поредната жертва на Майкъл Майърс) до излизането на диска. Сега, когато вече чухме албума на завръщането, е време за равносметката...

Бруталната истина е, че "Evolution Тhrough Рevolution" не е никаква революция. Даже и еволюция не е. Това са просто 20 тресни, на които можем спокойно да лепнем етикет с надпис "горе-долу". Да, вярно е, че от парчета като откриващото "Suggardaddy", заглавната сеч или "Grind Fidelity" например, боли главата, (в случая това е положително), но като цяло албумът по никакъв начин не може да се сравнява с предходните касапници на Brutal Truth. Даже не е и сред най-добрите грайнд заглавия за 2009-та, тъй като дискове като новия Cattle Decapitation или последния опус на грайнд кралете Napalm Death са няколко пъти по-яки. В "Evolution..." просто го няма разнообразието. Има хъс, личи си, че не е изкован от случайни музиканти, но омръзва. В диска няма нищо оригинално, с което да бъде запомнен. Както и да е, чуйте този албум. Не е слаб, но няма и да останете мегадоволни. Сега ви оставям, защото ще слушам "Extreme Conditions Demand Extreme Responses". Просто ей така, за да си припомня времето, когато Brutal Truth бяха на върха. Жалко, че това време е отминало.