Ревюта
Група: Suidakra
Албум: Crogacht
Автор: Mort
Март, 2009

 

Времето безжалостно лети и обрича на забрава всичко, що е без стойност и смисъл. Времето обаче е и справедливо и доказва, че онуй, що издържи присъдата на отброените песъчинки, заслужава да бъде спомняно завинаги. Така Suidakra поставиха деветия менхир в своята дискография, да устоява заедно с останалите осем на забравата. На грубата каменна повърхност със златен шрифт е издълбано заглавието “Crogacht”. Значението идва от келтската дума за смелост и зад нея се крие преработка на традиционната ирландска история за смъртта на единствения син на Аойфе. Идеята е дадена от дългогодишния приятел на бандата Kris Verwimp, който този път освен обложката е сътворил и част от лириките и концепцията на албума.

За съжаление този път Suidakra не са успели да надминат себе си и сякаш “Crogacht” е под нивото на изключително силния “Caledonia”. Като започнем дори с обложката, за която Kris или не се е постарал достатъчно, или просто идеята на Arkadius просто не се е реализирала достатъчно добре. Основният недъг на тавата обаче е липсата на Marcel - и като композитор, и като изпълнител. Но основният двигател зад бандата, която дори носи неговото име - Arkadius, даде ясно да се разбере, че този път раздялата е окончателна и всеки трябва да поеме по собствения си път. При все това можем да сме наистина доволни от сътвореното от двамата досега, а пък новата творба за огромна моя радост не е полу-несполучлив експеримент, какъвто беше “Command to Charge”, отново записан без участието на Marcel. От друга гледна точка песните са типични изпълнения на Suidakra, съдържащи 100% всички съставки, които правят бандата уникална и я разграничават от останалата маса имитатори. Наследена е и успешната формула, въведена с “Caledonia”, а именно употребата на автентични шотландски гайди, отново изпълнени от Axel Romer. Новата добавка този път се нарича Tina Stobel, която изпълнява може би най-здравото парче - “Feats of War”.

Ясно е, че без Marcel количеството чисти вокали е сведено до минимум, но пък за сметка на това опасението ми, че подобен ще е и делът на така характерните акустични пасажи, не се оправда. Цялата останала тресня, разбира се, все още си присъства и Arkadius и компания свирят надъхано и безмилостно. Немското трио явно няма да се предаде пред несгодите, които им поставя съдбата и са решени да продължават уверени напред. Магическите руни на силата ще светят ярко още дълго над Suidakra, защото те така и не направиха компромис и не пожертваха таланта и възможностите си, само за да спечелят повече. Макар цената на гордостта им да е липса на достатъчно внимание, дори подценяване, както и средства за подобряване на продукцията на албумите им, те са решени да не променят поетия курс. Всичко това символизира и “Crogacht” и го прави задължително попълнение в колекцията на всеки фолкър. А пък бъдещето ще покаже кой наистина има зад гърба си менхири и кой пясъчни копия и вярвам, че Suidakra ще получат заслужената с толкова труд слава.

« Обратно
Коментари   Коментирай!